До 1950 г. Шимшон продължава да съществува в състава на армията.
* Шин Бет
Израелска служба за вътрешна сигурност. Името идва от първите две букви на Шин и Бет на иврит — Sherut Habitachon Haklali (Обща служба за сигурност).
Шин Бет преживява многочислени провали, които получават широка известност. Що се касае до успехите, то за разлика от тези на МОСАД те рядко са ставали достояние на широката публика.
Службата е създадена на 30 юни 1948 г. — 6 седмици след обявяването на израелската независимост. Командването е в ръцете на ИСЕР ХАРЕЛ. Отначало Шин Бет е съставна част от израелските сили за отбрана, откъдето се осигуряват поддръжката, заплащането и военните звания за малобройния персонал. (Харел е издигнат в звание подполковник.) Харел смята, че Шин Бет трябва да бъде цивилна организация, но в началото на 1950 г. тя е поставена директно под контрола на Министерството на отбраната.
Службата продължава да бъде „загубена“ сред бюджета и политическите спорове в министерството и Харел продължава да настоява пред министър-председателя Давид Бен Гурион — негов близък приятел, Шин Бет да се обособи като автономна служба. Това е сторено по-късно през 1950 г., като Шин Бет минава на подчинение директно на министър-председателя.
Междувременно след скандалното и позорно отстраняване на ИСЕР БЕЕРИ от длъжност през 1949 г. Харел поема и ръководството на АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. По настояване на Бен Гурион той е наречен МЕМУНЕХ — „отговорник“ на всички израелски разузнавателни действия. Харел се задържа на поста в Шин Бет до 1952 г., когато заместникът му Изи Дорот поема командването за 1 година. По-късно директорските длъжности на Мосад и на Шин Бет вече са разделени. Вътрешната сигурност в Израел през по-голямата част от кратката история на страната е обусловена от многобройното арабско население — около 18 на сто. В края на 1948 г. процентът спада с прииждането на имигрантите евреи, а също и с повишаването на раждаемостта. Арабската заплаха е двустранна. Първо, съществува опасност от шпионаж от арабските държави, които не само водят войни с Израел, но и изпращат саботьори и терористи. Второ, съществува възможност от вътрешни размирици от арабското население вътре в страната. С течение на времето с признаването на Израел от някои арабски държави (първата арабска страна, признала Израел, е Египет — през 1979 г.) вътрешната заплаха от ислямските терористични организации, като Ислямски джихад, Хамас и Хизбула, нараства. Тези групи се противопоставят на всички съглашения с израелците. (Ситуацията се изостря много, когато се постигат споразумения, осигуряващи на палестинците ограничен контрол на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа — на т.нар. окупирани територии.)
Дълго време фактически всички сили и ресурси на Шин Бет са насочени срещу арабската опасност. Но против Израел започват да работят агенти и от неарабски страни, в това число приятелски. Скоро след като се установява в Израел през 1948 г., ВОЛФ ГОЛДЩАЙН започва да изпраща информация на съветското НКВД, а след това и на КГБ. По-късно за руснаците шпионира и ШИМОН ЛЕВИНСОН. И двамата достигат висши постове в израелските държавни структури и причиняват значителни вреди, преди да бъдат разкрити. А ЙОСИ АМИТ пък шпионира за САЩ — главния съюзник на Израел.
Шин Бет разширява дейността си, като взема под контрол всички съветски дипломати и тези от Източния блок. Но главният обект на израелското разузнаване си остават арабите. Аврам Ахитув е принуден да се оттегли като директор през декември 1980 г. в разгара на политически противоречия. Те са свързани с опита за убийство на трима арабски кметове на градове по Западния бряг на река Йордан. Вследствие на атентата кметът на Наблус загубва и двата си крака, а кметът на Рамала — единия.
Служители на Шин Бет правят опит да прикрият, че на 12 април 1984 г. са пребили до смърт двама араби, отвлекли автобус близо до Газа. Арабите са заловени — военните нахлуват в автобуса, задържан от похитителите. По време на атаката са убити други двама терористи. В акцията загива и израелски войник — жена, която е пътувала с автобуса. Директорът на Шин Бет — Аврам Шалом, подава оставка през юли 1986 г. след разкритието, че двамата похитители са били живи, когато са били отведени от офицерите на Шин Бет в полицейския участък. А в доклада им се твърди, че всички похитители са убити по време на атаката на автобуса. През юли 1986 г. президентът на Израел ХАИМ ХЕРЦОГ оневинява действията на Шалом и тримата му подчинени, макар и да не е повдигнато обвинение в убийство към тях. Херцог — 2 пъти ръководител на военното разузнаване, издава оправдателна заповед, за да потули нещата и да избегне допълнителни поражения върху органите на сигурността. По-късно още 7 други членове на Шин Бет са оправдани за действията им по време на щурма.