1996 — Ами Аялон.
Шифон
Техника за шифриране или дешифриране на съобщения, предавани по време на телефонен разговор. Терминът е образуван от „шифър“ и „телефон“.
Шифри от серията JN
Американско означение за ШИФРИТЕ на японския военноморски флот (Japanese Navy — JN). Първите крехки успехи на американските служби по КРИПТОАНАЛИЗ са свързани с оперативния шифър JN–25 през септември 1940 г. Това се случва почти 3 години преди да се удаде на САЩ да разчетат първия японски армейски шифър.
JN–25 е в употреба от 1 юни 1939 г. и е най-широко използваният шифър в японския военноморски флот. Той е 5-значен 2-съставен код от 33 333 групи, записани в специален „речник“, и 5-цифрени числа, които се вземат от втората книга, състояща се от подбрани в случаен ред групи числа. Те се добавят към кода по метода на „китайската аритметика“ в съответствие с действащия ШИФРОКЛЮЧ. В резултат съобщението, изпратено с такъв шифър, представлява набор от 5-цифрени числа, всяко от които се дели без остатък на 3 за удобство при проверка на възможни грешки при използването. Втората версия на този шифър е наречена JN–25b и влиза в употреба на 1 декември 1940 г.
През ноември 1941 г. американските дешифровчици вече могат да четат отделни места на някои от прехванатите съобщения. Според най-авторитетни оценки САЩ през този период са разгадали този шифър 10–15 на сто. Има основания да се смята, че известни успехи по това време имат също англичаните и холандците (вж. КРИПТОАНАЛИЗ).
В навечерието на нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. ръководителят на американското военноморско РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ възлага разчитането на шифър JN–25 на дешифровъчната станция КАСТ на Филипините и на службата OP–20-G (НЕГАТ) във Вашингтон. Малък британски екип декодировчици в Сингапур също работят над JN–25. Третата дешифровъчна служба на ВМС на САЩ — станция ХИПО в Пърл Харбър, има за задача да разчете шифъра на японските флагмански кораби. Що се касае до японския дипломатически шифър ПЪРПЪЛ, той вече отдавна е бил разчетен от американските станции Каст и OP–20-G (както и от армейските служби).
На 4 декември 1941 г. в обращение са въведени нови шифрови книги от японците, което затруднява американските декодировчици и свежда почти до нула скромните им успехи. Четири дни по-късно обаче декодировчиците от станция Каст на Корегидор под ръководството на лейтенант РУДОЛФ ФАБИАН разчитат новия шифър. (В началото на 1942 г. с падането на Филипините декодировчиците на Фабиан са евакуирани с подводница в Австралия, където основават станцията БЕЛ.)
На 10 декември 1941 г. в атаката на JN–25 се включва и станция Хипо и към края на месеца дешифровчиците вече могат частично да четат JN–25b. Това безусловно е принос в победата на ВМС на САЩ в Коралово море през май 1942 г.
На 28 май японците въвеждат трета версия на шифъра — JN–25c, но вече нищо не може да спре американските декодировчици. Победата на САЩ в битката за МИДУЕЙ през юни 1942 г. и убийството на главнокомандващия японския военноморски флот ИСОРОКУ ЯМАМОТО през април 1943 г. се дължат на успехите на декодировчиците. С помощта на СЛАМКИ почти всяка промяна, направена от японците, е преодоляна бързо и това довежда до бъдещи успехи на американския военноморски флот в Тихия океан.
Репортерът СТЕНЛИ ДЖОНСТЪН публикува на 7 юни 1942 г. статия, според която на американците са били известни силите на японците преди началото на битката за Мидуей. Ръководството на ВМС на САЩ е било обезпокоено, че статията може да разкрие на японците съюзническите постижения в декодирането. Но тази информация на Чикаго трибюн не стига до бреговете на Страната на изгряващото слънце и главното командване на японските въоръжени сили до края на войната не подозира за успехите на американските дешифровъчни служби.
Информацията, получена от военноморските станции Каст, Негат и Хипо, помага много и на командващия американските сухопътни войски в югозападната част на Тихия океан генерал Дъглас Макартър, тъй като японската морска авиация, военните и търговските кораби действат в тоя район доста активно.
Шифроблокче
Вж. ШИФРОБЛОКЧЕ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА.
Шифроблокче за еднократна употреба
Неразгадаем метод на шифриране, когато се използва правилно. Но въпреки това през Втората световна война НКВД го използва неправилно и това позволява на американците да разкрият много от тайните на системата за шпионаж на СССР на територията на САЩ. Шифроблокчето за еднократна употреба съдържа хиляди кодови групи (обикновено 5-цифрени числа), всяка от които съответства на конкретна дума или фраза. За по-голяма сигурност изпращачът кодира съобщението вторично — размества или прехвърля цифрите в друга последователност, като използва специфична, но случайно избрана страница от блокчето, т.е. двоен (или супрешифровъчен) процес. Ключът към страниците и редовете в блокчето се изпращат преди шифрованото съобщение.