Шифроблокчето за еднократна употреба може да има различни форми: от размерите на пощенска марка до свитък колкото фас от цигара. Важното е да е малко, за да се скрива по-лесно. Блокчетата могат да бъдат доста дебели, няколко стотици страници и понякога двуцветни: едната половина за шифриране, а другата — за дешифриране. Текстът в блокчето обикновено е микрофотографиран.
Хартията на шифроблокчето за еднократна употреба може да е направена от нитроцелулозен или друг силнозапалим материал, който улеснява бързото му унищожаване. През Втората световна война УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ и британските въздушнодесантни служби със специално предназначение са използвали „блокчета“, напечатани върху копринени носни кърпички, които побирали около 600 кодови групи.
На теория трябва да има само 2 копия на шифроблокчето: едно за АГЕНТА или дипломата, а другото — за тези, с които ще се свързва.
Криптографският историк ДЕЙВИД КАН твърди, че шифроблокчетата за еднократна употреба са изобретени през 1918 г. От 1930 г. Съветският съюз започва да използва шифроблокчета за еднократна употреба за обмен на информация със своите дипломати, разузнавачи и агенти, работещи в чужбина. Това е бил безупречен, неподдаващ се на дешифриране начин на връзка, но единствено при условие че блокчето ще бъде използвано само веднъж.
СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ към американската армия и агенциите приемнички започват да прехващат, но не и да дешифрират съобщенията от началото на 1939 г., изпращани от съветските чиновници от Ню Йорк до Москва. Чак на 1 февруари 1943 г. американците предприемат сериозни действия за дешифрирането на тези съобщения в рамките на програмата ВЕНОНА. През Втората световна война шифровъчният отдел на НКВД очевидно нарушава главното условие за сигурност, като пуска някои страници от шифроблокчетата за еднократна употреба за връзка със съветските разузнавачи, работещи под прикритие в Съединените щати.
Поради дублирането на страниците, които са за еднократна употреба, през 1943 г. американците успяват да дешифрират малки части от съобщенията. През 1944 г. ситуацията е по-благоприятна за декодировчиците, а през 1945 г. успехът става значителен. Най-сетне през 1946 г. е направен пробив в декодирането и са разкрити военновременните шпионски усилия на Съветския съюз срещу САЩ.
Шифроблокчетата за еднократна употреба продължават да бъдат използвани по време на Студената война. След убийството на кубинския революционер Че Гевара в Боливия през 1967 г. у него са открити шифроблокчета за еднократна употреба.
Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.
Шифрова книга
Книга, писмо или някакъв друг текстов документ, определени страници, редове или думи, които се използват като ШИФЪР или КОД. Такава книга трябва да има както изпращачът на шифрованото съобщение, така и предполагаемият получател.
Цифрите в съобщението могат да означават определени страници, редове, думи или букви, които трябва да се намерят за прочитане на съобщенията. На подобен принцип са построени библейските текстове.
Шифрова машина M–209
Компактна механична шифрова машина, използвана от американските въоръжени сили през Втората световна война. Апаратът е пригоден за използване в полеви условия и е бил поставян в метална кутия. Отличава се с простота в експлоатацията и има автоматично разпечатващо устройство. Шифроването се извършва с помощта на 6 диска, които се нагласяват ръчно.
M–209 може да шифрира ПРАВ ТЕКСТ от дадено съобщение, като замества буква по буква и автоматично принтира вече шифрирания текст на хартиена лента. Дешифрирането е обратен процес: преобразуване на шифровката, създадена от друга M–209 в открит текст.
При правилно използване на апарата, наричан още „конвертор“, съобщенията му трудно могат да бъдат дешифрирани. Като недостатък могат да се отбележат различните неудобства, свързани с използването му в полеви условия, и относително ниската скорост на работа.