През 1975 г. американците отново не успяват да опазят своята шифрова техника, когато северновиетнамските войски нахлуват на Юг и подкрепяните от американците сили в Сайгон се оттеглят, като в паниката изоставят военната техника, в това число шифрови машини. Северновиетнамците и съветските им съюзници залавят 30 американски шифрови машини. Някои източници твърдят, че точният брой е 32.
Започвайки от 1968 г., мичман ДЖОН УОКЪР и другарят му по предателство — главен старши радист ДЖЕРИ УИТУЪРТ — предават на руснаците шифроключове и безброй други документи и ръководства, давайки им възможност да използват стопроцентово машините, с които са се сдобили. Освен това благодарение на материалите и информацията, предадени от Уокър и Уитуърт, руските криптолози проникват в шифрите даже и на онези машини, с които не са разполагали.
Уокър и Уитуърт предават толкова много криптоложка информация на руснаците, че накрая съветските специалисти дори стават капризни в изискванията си: дават поръчка, какво им е нужно и какво не. Предимно се интересуват от списъците с ключове за KW–7, а след това — от съобщенията, предавани по KW–8, закодираните гласови съобщения, а също и други разузнавателни данни, които руснаците са можели да получат и по други канали.
Освен това в края на 70-те години руснаците получават информация за KW–7 във вида, в който се използва от ЦРУ. Предадена е от КРИСТОФЪР БОЙС и АНДРЮ ЛИЙ. Бойс има достъп до запечатаните пликове, в които се пазели списъците с ключовете. Той изваждал списъците от пликовете, фотокопирал ги, след това ги поставял обратно на мястото им, като запечатвал плика наново с ютия или пък с лепило. Веднъж презапечатаните пликове попаднали в проверяващия инспектор, но той не обърнал внимание, че са небрежно запечатани.
Освен списъците с ключове и шифроматериали шпионите снабдявали руснаците и с технически ръководства за машините, което по мнението на специалистите от АНС дава възможност да се създадат работещи копия на апаратите.
Тъй като апаратите KW–7 и някои други американски шифрови системи се използват от много други страни, може да се предположи, че изтичане на информация за КРИПТОМАТЕРИАЛ от тях автоматически води до провал на шифросистемите на САЩ.
„Знаехме, че системата KW–7 е уязвима, — казва на авторите на тази енциклопедия през 1987 г. пенсиониран високопоставен офицер по връзките. — Никога не сме чули АНС да казва, че съществува проблем [със сигурността], като изключим случаи за нещо, което е било загубено някъде. А и 30 машини бяха заловени във Виетнам. Но просто да имат машините, не беше достатъчно. Руснаците нямаха компютри, които да изчисляват достатъчно бързо, за да разберат алгоритъма.“ (Под алгоритъм в дадения случай следва да се разбира последователността от математически действия, позволяващи преобразуването на групата числа на зашифрованото съобщение в електронни сигнали, които след това се разчитат от машината и се разпечатват на телетипното й устройство.)
Но, така или иначе, руснаците още преди това успяват да „отъпчат пътеката“ към разчитането на западните кодове и шифри и да четат строго секретната информация.
Вж. КРИПТОАНАЛИЗ.
Шифровъчен диск
Концентрични дискове, на един от които се нанася стандартна азбука, а на другия — разбъркана или обърната наопаки азбука (или съответстващи символи). По такъв начин съобщение в ПРАВ ТЕКСТ може да бъде разкодирано, като се завърти дискът с разбърканата или обърнатата наопаки азбука и се намести спрямо истинските букви от съобщението.
Устройството вероятно е създадено през XVIII в. от ЛЕОН БАТИСТА АЛБЕРТИ. За пръв път шифровъчният диск намира широко приложение в Съединените щати по време на Гражданската война. Началникът за връзка от армията на Северните щати патентова диск, който много прилича на италианския, за използване за светлинна връзка между сигналните постове.
В края на XIX в. американската армия въвежда подобен вариант на шифровъчния диск, където едната азбука е стандартна, а другата — в обратен ред. Въпреки че от техническа гледна точка това е стъпка назад в сравнение с разбърканата азбука, този вариант има своите предимства, тъй като симетричността на азбуките помага да се избегнат някои грешки.