Историкът на разузнаването НАЙДЖЪЛ УЕСТ описва класически случай на шифромероприятие от времето на Втората световна война в книгата „Тайните на сигналното разузнаване“ (1986). Британските криптолози в ПАРК БЛЕЧЛИ проучват прехванатия радиотрафик, за да открият някакви сламки, „и разработиха хитра система, известна като «шифромероприятие»“. Уест обяснява: „Това включваше и Кралския военноморски флот в предприемането на провокационни операции с намерение да бъде предизвикан трафик на съобщения.“ Особено любим метод е поставянето на мини в район, за който германците предполагат, че е прочистен. Щом новата мина се открие, за нея се съобщава и се изпращат миночистачи, като се изчаква до получаване на сигнала „Пътят е чист“. Получаването на този сигнал обикновено е достатъчен за аналитиците от Парк Блечли да изолират текста и да открият промените, приложени в шифъра за съответния ден.
Шифър (шифроване)
Метод в КРИПТОГРАФИЯТА, при който всяка буква в дадено съобщение се заменя с друга буква или цифра. Има 2 основни вида шифри — транспозиционни и субституционни. Основната разлика между шифър и КОД е, че шифърът е на принципа на заменяне на отделна буква, а при кода се заменят цели думи или дори изрази.
При транспозиционния шифър буквите в съобщението си сменят местата. По такъв начин думата „линкор“ от обикновен текст би могла да се изпише като НРОЛИК. Очевидно такива шифри са лесноразгадаеми главно поради честотата на някои букви в различните езици. Например в английския език буквата „Е“ се среща най-често, а със „S“ започват най-много думи. Допълнително „подсказване“ за дешифровчиците могат да бъдат стандартните части от изречението, като „до“ и „от“, които често се срещат в началото на съобщението и за чийто смисъл човек лесно може да се досети.
При субституционния шифър буквите от обикновения текст се заменят с други букви или цифри. Въпреки че този шифър може да се създаде ръчно, шифровате машини предоставят по-голяма възможност за създаване на негови варианти (с различни означения за една и съща буква при всяка нова употреба). Така думата „танк“ може да бъде в първия вариант „румо“, а във втория — „лунц“ (даже в рамките на едно съобщение).
Най-известните шифрови машини, използвани през Втората световна война, са германската ЕНИГМА, японската пишеща машина с азбучно подредена клавиатура (вж. ПЪРПЪЛ), британската ТАЙПЕКС и американската СИГАБА.
Шифър ADFGX
Един от най-известните „ръчни“ ШИФРИ. Разработен е от полковник Фриц Небел специално за фелдмаршал Ерих фон Лудендорф — командващ военната операция на германската армия през 1918 г. във Франция.
Шифърът е построен на принципа на таблица „пет на пет“ с ос по левия вертикал и горния хоризонтал, съставен от буквите A, D, F, G, X, тъй като те лесно се разпознават в морзовата азбука, което е важен фактор — в армията работят радисти, много от които не са били добре обучени. В шифъра се използва „шахматно поле“ и изглежда така:
| — | A | D | F | G | X |
| A | n | b | x | r | u |
| D | q | o | k | d | v |
| F | a | h | s | g | f |
| G | m | z | c | l | t |
| X | e | i | p | j | w |
Съобщението се чете по оста от ляво на дясно и фразата „attack at dawn“ (атака на зазоряване) ще изглежда така:
| FA | GX | GX | FA | GF | DF | FA | GX | DG | FA | XX | AA |
| a | t | t | a | c | k | a | t | d | a | w | n |
Поради повторяемостта и честата употреба на някои букви в едни и същи думи (например в английския език) съобщението след това се шифрира втори път (СУПЕРШИФРИРАНЕ) по системата на разместване за маскиране на едни или други букви, срещащи се в думите доста често. Шифровъчните ключове за замяна и разместване се сменят всеки ден.
Френските радисти първи улавят сигнали от този шифър на 5 март 1918 г. Две седмици по-късно германците започват настъплението и успешно отблъскват на някои места съюзниците до 75 км.
Междувременно френското шифровъчно бюро, ръководено от великолепния криптолог капитан ЖОРЖ ПЕНВЕН, успява да разчете шифъра. Пенвен открил, че в началото 2 засечени съобщения са подобни, и разбирайки, че шифърът се базира на 5 букви, следователно е като шахматно поле, успял да разгадае системата на разместване и заместване само за един ден — 1 април 1918 г.
След това французите открили, че германците са добавили шеста буква — „V“ — към шахматното поле, за да могат да се разкодират цифрите, които преди това се налагало да се изписват. И отново Пенвен успява да разшифрова новия шифър — на 1 юни. Съобщението, прехванато този ден, дава възможност на съюзниците да определят главния удар на немското настъпление, което е планирано за 9 юни, и да обърнат хода на военните действия на Западния фронт.