Как точно Пенвен е разгадал шифъра ADFGX, се е пазело в тайна до 1966 г.
Шифър Плейфеър
Един от най-известните ШИФРИ от XIX в. е изобретен от сър Чарлс Уитстоун — британски учен и изобретател. Идеята за електрическия телеграф го осенява далеч преди американеца Самуел Морз.
През 1854 г. барон Плейфеър — приятел и колега на Уитстоун, демонстрира шифъра пред бъдещия принц Албърт (съпруг на кралица Виктория) и на лорд Палмерстон — бъдещ министър-председател. Присъстващите на демонстрацията са силно впечатлени от шифъра, който скоро става известен под името Плейфеър, въпреки че самият той никога не е твърдял, че го е измислил.
Плейфеър е шифър, който се използва на базата на ключова дума, след която в азбучен ред се подреждат всички останали букви, невключени в нея (буквите „I“ и „J“ са събрани). Матрицата на шифъра има вид на таблица 5×5. Да допуснем, че ключ е думата „computer“ (компютър). Тогава матрицата ще има следния вид:
| c | o | m | p | u |
| t | e | r | a | b |
| d | f | g | h | i/j |
| k | l | n | q | s |
| v | w | x | y | z |
ПРАВИЯТ ТЕКСТ след това се шифрира с двойки букви (диаграми). Буквите, които се намират в един ред или колона, се заменят с букви, стоящи вдясно от тях. Буквите, които се намират в различните редове, се заменят с букви, стоящи под тях. Двойките в една редица или колона се заменят с буквите, които са от дясната страна. Двойките, които не са на същия ред, се заменят от буквата, която е под тях. Буквите, които се намират в различни редици и различни колонки, се подреждат така: първата се заменя с тази, която стои в нейния ред, но във втората колонка, втората се заменя с тази, която стои в нейния ред, но в първата колонка. Двойните букви (напр. ll, dd, nn), които могат да облекчат противника в дешифрирането, се разделят от буквата „X“, която също се поставя и в края на текста, ако в него има нечетен брой букви.
По такъв начин, използвайки ключовата дума „computer“ и думата „attack“ в прав текст, във втората ще има двойни букви с „X“ между тях и още една „X“ в края, за да бъде четен броят на буквите. По такъв начин се получава AT XT AC KX, което ще бъде шифровано по следния начин:
AT = EB.
XT = RV.
AC = TR.
KX = NV.
Или: EB RV TR NV.
Шифърът Плейфеър се научава, помни се и се използва сравнително лесно.
Уитстоун и Плейфеър обясняват шифъра на заместник-министъра на външните работи. Когато заместник-министърът започва да протестира, че е прекалено сложно, Уитстоун изявява желание да демонстрира, че 3 от 4 момчета от близкото начално училище могат да се научат да използват шифъра за 15 минути. „Това е напълно възможно, — отговаря заместник-министърът, — но никога няма да успеете да научите аташетата.“
Шифърът е въведен в Министерството на външните работи и се използва от британските войски в Бурската война, а и след нея. Веднъж щом бъде усвоен, той се прилага лесно, а противникът среща изключителни затруднения в дешифрирането му. Диаграмата свежда до минимум възможността една буква да се използва прекалено често като СЛАМКА (например „Е“ е най-често срещаната буква в английските думи), а вмъкването на „X“ между двойните букви намалява възможността от създаване на сламки.
Уитстоун изобретява и разновидност на ШИФРОВЪЧНИЯ ДИСК.
Шкарт
Разузнавателен жаргон за АГЕНТ, предаден от собствената му разузнавателна служба или агенция, за да бъде защитен по-ценен източник на информация.
Шлезинджър, Джеймс (1929)
ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от февруари 1973 до юли 1973 г., след което е министър на отбраната до ноември 1975 г. и министър на енергетиката от август 1977 до август 1979 г.
Шлезинджър (учен — икономист, специалист по енергетика и по въпросите на националната сигурност) защитава бакалавърска и магистърска степен и докторат по икономика в Харвардския университет. Работи като консултант във Федералния помощен съвет на губернаторите и преподавателите от Вирджинския университет, преди да оглави отдела за стратегически изследвания по отбраната на компания Ранд корп. от 1963 до 1969 г. В държавните структури Шлезинджър работи като заместник-директор и изпълняващ длъжността директор на Бюджетното бюро (по-късно преименувано Управление за мениджмънт и бюджет) от 1969 до 1971 г. На тази длъжност той съставя план за реорганизация на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ. Той е председател на Комисията по атомна енергия от 1971 до 1973 г. След това е назначен от президента Никсън за директор на ЦРУ. Никсън никога не е одобрявал, нито пък е имал доверие на ЦРУ и уволнява предшественика на Шлезинджър РИЧАРД ХЕЛМС, тъй като не е му е оказал достатъчно подкрепа по време на аферата УОТЪРГЕЙТ.