Шпионски кръг Дюкейн
Агентурна мрежа в Съединените щати от времето на Втората световна война, наречена на името на Фредерик Дюкейн — ветеран от Англо-бурската война в Южна Африка. През 1902 г. той емигрира в Съединените щати от Бермудските острови. На британското разузнаване е известен като авантюрист и специалист по подривно дело с ярко изразена неприязън към Великобритания.
Още от 17-годишна възраст Дюкейн шпионира в полза на Германия. Сражава се срещу англичаните в Южна Африка, а след това и през Първата и Втората световна война. Смята се, че именно Дюкейн подава сигнали на германската подводница, потопила през юни 1916 г. британския крайцер Хемпшир. Сред „особено важните“ пътници, загинали тогава, е и началник-щабът на армията на Великобритания лорд Кичънър. В своята автобиографична книга „Човекът, който уби Кичънър“ („The Man Who Killed Kitchener“, 1932), която е издадена с псевдонима Клемънт Уд, Дюкейн разказва как отначало се качва на крайцера, после с ръчно фенерче подава на немската подводница сигналите и накрая в последния момент, преди да се доближат торпедата, успява да скочи във водата. Истината е, че Хемпшир попада на мина. В тази изобилстваща с фалшификации книга шпионинът твърди, че в различните години е използвал различни псевдоними: Фриц Жубер Дюкейн, Фредерик Фредерикс, капитан Стотън от западноавстралийския конен полк и Пие Ниако. Твърди, че през Първата световна война бил арестуван в Съединените щати, но успял да избяга.
Работата на шпионския кръг Дюкейн започва през 1939 г., когато 40-годишният УИЛЯМ СЕБЪЛД, който работи в Консолидейтид еъркрафт корп. в Сан Диего, Калифорния, се завръща в родната си Германия, за да посети семейството си. По време на посещението му той е вербуван от майор НИКОЛАУС РИТЕР — офицер от АБВЕРА, който отговаря за шпионските действия срещу Съединените щати и Великобритания. Себълд отива в американското консулство в Кьолн и докладва за случилото се. Той се съгласява да бъде ДВОЕН АГЕНТ. (Историята му е основа за филма „Къщата на 92-ра улица“; вж. ФИЛМИ.)
Когато се връща в Съединените щати, под контрола на ФБР Себълд (немците му дават паспорт на име Хари Сойер) установява връзка с Дюкейн и с ХЪРМЪН ЛАНГ (той работи в Нордън ко., където се произвеждат бомбардировъчни мерници). Отново с помощта на ФБР Себълд инсталира късовълново радио в Лонг Айлънд и от май 1940 г. предава за Германия почти всеки ден. ФБР тайно снима срещите на Дюкейн и Себълд и натрупва значително количество доказателства срещу Дюкейн, който е инструктиран от Абвера да се занимава и с шпионска дейност, и със саботажи. Информацията, която той изпраща в Германия през КОНСПИРАТИВНА ПОЩЕНСКА КУТИЯ в Португалия, Бразилия и на други места, често се пренася за Европа от членове на корабните екипажи, включени в шпионския кръг.
През януари 1942 г., по-малко от месец след японското нападение над ПЪРЛ ХАРБЪР, ФБР проследява шпионския кръг на Дюкейн и още 32 германски АГЕНТИ. След като са осъдени, те получават общо над 300 години затвор, а общата глоба, която трябва да платят, възлиза на 18 000 долара. Залавянето им прекратява работата на най-големия, но единствен шпионски кръг в американската история. От другите 32-ма на процеса двама са американци, петима — германци, а 25 — натурализирани американски граждани.
Дюкейн е осъден на 18 години и глоба 2000 долара, а Евелин Клейтън Луис — скулпторка и дизайнерка на играчки, с която той живее, — на 1 година и 1 ден. Ланг получава 18 години, тъй като шпионските му действия са приети за особено сериозни.
Ето и имената на другите осъдени шпиони и на техните присъди:
Хайнрих Айлерс, стюард в Ю Ес лайнс — 2 години и глоба 1000 долара.
Рихард Айхенлауб, келнер — 18 месеца и глоба 1000 долара.
Паул Банте, член на пронацистката германо-американска група — 18 месеца и глоба 1000 долара.
Макс Бланк, деловодител — 18 месеца и глоба 1000 долара.
Алфред Брокхоф, механик в Ю Ес лайнс — 5 години.
Лео Вален, корабен художник — 12 години.
Адолф Валишевски, моряк — 5 години.
Елзе Войстенфелд, секретарка в германското консулство в Ню Йорк (тя живее с брата на главния КУРАТОР на шпионската мрежа офицера от Абвера Ритер) — 5 години.
Конрадин Долд, главен стюард в Ю Ес лайнс — 2 години и глоба 1000 долара.
Рудолф Ебелинг, експедитор в издателство Харпър и брадърс — 5 години и глоба 1000 долара.
Ервин Зиглер, корабен разносвач — 2 години.
Густав Керхер, инженер, участвал в проектирането на електростанции и морски бази — 22 месеца и глоба 2000 долара.