Освен задължителните учебни занятия Грейвс посещава и музея на германския Генерален щаб, оръжейните заводи и корабостроителниците в Кил и Вилхелмсхафен. „Там изучавах всяка подробност от механиката на военноморското строителство и не бях признат за годен, докато не постигнах равнище, когато мога да говоря компетентно за всяка част на пушка, на торпеден апарат или мина.“
До Втората световна война на разположение на Главното управление за имперска сигурност са били 2 големи разузнавателни школи: едната в Хага, а другата в Белград (вж. А-ШУЛЕ). Няколко по-малки школи са били ръководени от АБВЕРА — германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, и от СД. Те са били десетки и там обикновено са се обучавали шпиони за специфични операции в определени географски райони. Разположени са били в Берлин, Хамбург, Кьонигсберг, Щетин, Щутгарт и ВИЕНА. След нападението срещу Съветския съюз през юни 1941 г. германците създават 9 школи в окупираната съветска територия, като капацитета им е за 10 000 шпиони и саботьори. Повечето от обучаващите се са съветски войници, които са се съгласили да работят срещу Сталиновия режим.
Като описва една от школите за обучение на агенти, които да бъдат прехвърляни в западните страни, ДЕЙВИД КАН пише в „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“):
Агентите изучаваха морзовата азбука, монтаж и ремонт на нелегални радиоапарати, шифрови системи, симпатично мастило, микроточки, забелязване и избягване на преследвачи, а също и различаване на видовете самолети. Занятията почти винаги са индивидуални (за разлика от системата за подготовка на агенти, изпращани на Руския фронт). Процесът на обучени е толкова трудоемък и продължителен, че от хамбургската школа например за цялата война излизат само около 200 души.
Руските разузнавателни служби организират специализирани школи още от създаването на Съветския съюз. Те са предназначени за подготовка както на агенти, заминаващи на работа в чужбина, така и на специалисти по сигурността, които остават да действат в страната. Бившият съветски офицер от НКВД с псевдоним А. И. Романов в мемоарите си „Нощите са най-дълги там“ („Nights Are the Longest There“, 1972) описва разузнавателната школа в селището Бабушкин, в която е курсант през 1942 г. Той си спомня, че там са били преподавани 4 „специални предмета“, като най-важният е бил по политическите въпроси:
През цялото време, докато бях в школата на НКВД, не мога да си спомня нито един случай, когато часът по политически въпроси да е бил по-дълъг от 10–15 минути… Но и тези минути бяха много и напразни. Не разбирам защо трябваше да се губи време, което и бездруго не стигаше, за дълги разговори в областта на кооперативните стопанства или фабриките или дори за великолепието на марксизма-ленинизма, след като всички уроци по специалните предмети се състояха от неопровержими факти за същността на съветската държава и комунизма, за трудностите, грешките и плановете за бъдещето, но поне нямаше досадната многословна пропаганда.
Втората по важност дисциплина е била организация и дейност на чуждестранните разузнавателни служби. Този предмет се е състоял от 2 части: първо, Германия и нейните съюзници и, второ, разузнавателните служби на Великобритания и Съединените щати. Третата дисциплина е била оперативна работа — разузнавателни средства в областта на разузнаването и шпионажа.
Романов изтъква, че през войната инструкторите напускали школата веднага щом часът свършвал. „Сигурен съм, че имаха и други задължения. Вероятно това не беше основната им работа или може би просто ходеха в други подобни школи и преподаваха и там. Понякога пропускаха часове, но веднага ги заместваше друг инструктор.“ В навечерието на Студената война НКВД, МВД, КГБ и техните организации наследнички поддържат няколко шпионски школи, където се обучават съветски и източноевропейски разузнавачи и висши офицери. Тренировъчната база в град Пушкино край Москва е известна с това, че е предназначена главно за обучение на арабски терористи.
Военно-дипломатическата академия в Москва е в най-висока степен институт за следдипломна квалификация на разузнавачи. Повечето от завършващите започват работа в ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ), но някои постъпват на работа и в други държавни структури за сигурност. Полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ завършва тази школа през 1953 г. и разказва, че в началото на 60-те години КГБ приема на работа около 30–40 процента от Военно-дипломатическата академия.
Висши школи, ръководени от КГБ по време на Студената война, са институтът Андропов (Москва), Висшето командно училище на Погранични войски Моссовет (Москва), Висшето командно училище на Погранични войски Дзержински (Алма Ата) и Висшето командно училище на Погранични войски Ворошилов (Голицино).