Известно е, че Шулмайстер получава възнаграждение не само от Франция, но и от Австрия.
В даден момент е разобличен като френски шпионин и е арестуван. Спасен е от армията на Наполеон, завладяла Виена. Назначен е за комисар на полицията на австрийската столица.
Шулмайстер ръководи и дейността на френската агентура в Прусия и Русия. Според слуховете един от шпионите му е работил в щаба на цар Александър I. Възходът на Шулмайстер по служебната стълбица спира през 1809 г., когато Наполеон се жени за австрийската ерцхерцогиня Мария Луиза. С този брак австрийците получават известно влияние върху Наполеон и започват да се оплакват от бруталността на Шулмайстер. Императорът е принуден да го отстрани. Когато Шулмайстер намеква за своето желание да получи висок пост като благодарност за вярната му служба, по непотвърдени разкази Наполеон отговаря: „Златото — това е единствено подходящата награда за шпионина.“
Шулмайстер отново се присъединява към Наполеон след бягството му от Елба.
Когато нахлуват в Елзас през 1814 г., австрийците се постарават да унищожат именията на Шулмайстер. След френското поражение край Ватерлоо през 1815 г. Шулмайстер е един от първите арестувани поддръжници на Наполеон. Той се спасява, като плаща огромен откуп. Никога не си възвръща богатството и до края на живота си остава в Елзас.
Термин с неизвестен произход, който означава тайно или подмолно, както и объркан или в безпорядък за лице или някоя разузнавателна операция.
Щаб на националното разузнаване (ЩНР)
Предшественик на ЦРУ. Създаден с указ на президента Труман на 22 януари 1946 г. Пред ЩНР е поставена задачата да координира дейността на всички специални служби в областта на външното разузнаване. Труман определя членовете на ЩНР: държавния секретар Джеймс Бърнс, военния министър Робърт Патерсън, военноморския министър Джеймс Форестал и личния представител на президента адмирал Уилям Лий, който фактически е и председател на Комитета на началник-щабовете. Членовете на ЩНР са били задължени да изпратят личния състав от подчинените им структури (Държавния департамент, военното и военноморското министерство) в т.нар. ГРУПА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ГЦР) — изпълнителен орган, оглавяван от ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
ЩНР и ГЦР съществуват в продължение на 20 месеца. На 20 септември 1947 г., когато е създадено ЦРУ, техните човешки ресурси и технически възможности минават към новата общонационална разузнавателна служба.
Щаб на разузнавателната общност (ЩРО)
Специална структура към ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ в Съединените щати, която е създадена да му помага в ръководството на разузнавателната общност и следователно не е подчинена на ЦРУ.
В последните години на длъжността ръководител на ЩРО обикновено се назначава вицеадмирал или генерал-лейтенант.
Вж. МДС.
Щеменко, Сергей (1907–1976)
Съветски военачалник (щабен) и 2 пъти началник на ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ) — през 1946–1948 и 1956–1957 г. ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — таен агент на западните специални служби и полковник от ГРУ, пише в „Докладите на Пенковски“ („The Penkovsky Papers“, 1965), че той „работеше много упорито и въведе немалко разумни нововъведения“ в ГРУ. Пенковски продължава: „Той беше добър ръководител главно поради организаторските си способности, но в Генералния щаб, така или иначе, не го обичаха.“
Щеменко е от селски произход. През 1926 г. постъпва в Червената армия. Служи над 10 години в артилерията и бронетанковите войски. През септември 1939 г. е назначен в Генералния щаб. През май 1943 г. оглавява оперативното управление на Генщаба и така става един от онези, които изготвят плановете за водене на бойните действия на частите и съединенията на съветската армия на фронтовете на Втората световна война. По това време и в това си качество той често се среща с Йосиф Сталин.
Щеменко е ръководител на ГРУ от април 1946 до ноември 1948 г. По това време получава звание армейски генерал и оглавява Генералния щаб. По време на юнския сблъсък между Йосиф Сталин и политбюро той застава на страната на Сталин, но независимо от това е освободен от поста — понижен е в звание генерал-лейтенант и е назначен за командващ Волжкия военен окръг (фактически е изпратен на заточение). През 1956 г. е изтеглен отново в Москва от маршала на Съветския съюз Георгий Жуков. Отново са му върнати воинското звание армейски генерал и постът началник на ГРУ. Но през октомври 1957 г. Жуков изпада в немилост. Щеменко отново е разжалван и отстранен от длъжност. Колелото отново се завърта през юни 1962 г., когато той е назначен за командващ Сухопътни войски. През 1968 г. отново — за трети път — му е присвоено званието армейски генерал. Той става първи заместник-министър на Министерството на отбраната и началник-щаб на въоръжените сили на страните от Варшавския договор. На тези 2 длъжности Щеменко успява да се задържи до края на живота си.