Кариерата му е много динамична. Бил е предлаган 3 пъти за маршал на Съветския съюз — първия път е бил на 41 години, — но никога не е бил удостояван с тази чест. Някои наблюдатели смятат, че е бил най-енергичният, най-ерудиран и най-строг от всички ръководители в цялата история на ГРУ.
Щеменко е автор на 2 големи военноисторически труда — „Съветският Генерален щаб по време на войната“ („The Soviet General Staff at War“, 1981) и „Последните шест месеца от Втората световна война“ („The Last Six Months of World War II“, 1973), преиздавани няколко пъти.
Щибер, Вилхелм (1818–1882)
Немец, роден в Прусия, направил революция през XIX в. в развитието на специалните служби, тайната полиция и разузнаването на Европейския континент.
След като учи за лутерански свещеник, Щибер преосмисля призванието си и става адвокат. Между 1845 и 1850 г. си създава успешна адвокатска практика, но същевременно изпълнява ролята ту на информатор, ту на шпионин. Специализира се в наказателните дела. Всеки път той подробно знае какви доказателства и улики ще бъдат използвани в съда срещу един или друг негов клиент, тъй като е бил още и редактор на полицейско списание. Когато това става известно, се разгаря сериозен скандал. Обаче крал Фридрих Вилхелм не се отказва от Щибер и даже го назначава за комисар на полицията. Наречен е „супершпионин“ и „крал на хрътките“.
Когато Вилхелм I става владетел на Прусия, Щибер е уволнен. Той се преориентира и между 1858 и 1863 г. работи за руския цар и помага за създаването на царската тайна полиция. Особено внимание отделя за следенето на опозиционните руски политици, емигрирали в чужбина. Известно време работи едновременно както за Русия, така и за Прусия. По поръчение на граф Фон Бисмарк той често посещава Австрия с шпионски задачи.
Главно благодарение на информацията, която Щибер предоставя, Прусия лесно разгромява Австрия през 1866 г. По-късно той прекарва 18 месеца във Франция, където създава шпионска агентурна МРЕЖА. Действайки от името на пруското правителство, той организира Централно разузнавателно бюро и своя информационна агенция. Щибер има свои агенти навсякъде, включително по железопътните линии и в хотелите. Той купува няколко известни вестника в съседните страни и публикува в тях прогерманска пропаганда.
Ъ
Ърхарт, Амелия
Известна жена пилот в САЩ, подозирана в това, че в навечерието на Втората световна война е извършила разузнавателни полети над окупираните от Япония острови.
Ърхарт установява няколко авиорекорда: тя е първата жена пасажер, прелитала Атлантика (за това си преживяване Ърхарт пише първата си книга; тя увековечава приключенията си в няколко книги); тя е първата жена пилот, прелетяла Атлантика в състава на екипаж; и накрая, тя е първата жена, преминала този маршрут сама.
По време на Първата световна война Ърхарт се грижи за ранените войници в Канада. След това постъпва в Колумбийския университет в Ню Йорк, но бързо се отказва от следването и започва да работи, за да събере пари за летателни курсове.
През 1928 г. Ърхарт извършва като пътник полет през Атлантическия океан, а през 1932 г. прелита този маршрут самостоятелно. Тя става първата жена, която пресича територията на САЩ в двете направления. През 1935 г. извършва полет от Хавайските острови до Калифорния, преодолявайки голямо разстояние, което за времето си се е смятало за трансатлантическо прелитане.
През 1937 г. Ърхарт заедно с бординженера Фред Нунън прави опит за околосветски полет. И когато преодолява повече от две трети от разстоянието, самолетът й изчезва близо до остров Хауланд в Тихия океан. Тръгват слухове, че Ърхарт благополучно се приземила на необитаем остров, но там я намерили японци, които я обвинили в шпионаж и я убили. Преки доказателства, потвърждавайки тази версия, обаче така и не са открити. Най-вероятно Ърхарт е била принудена да се „приземи“ на водата или пък се е разбила, а причината за аварията навярно е слабата й радионавигационна подготовка — отклонила се е от курса и се е изгубила в океана.