Първите самолети U–2 имат само 1 турбореактивен двигател и развиват скорост 688 км/ч. В по-късния U–2C двигателят е по-мощен и достига 845 км/ч. А последният U–2R развива максимална скорост 816 км/ч. Отначало таванът на U–2 е около 9,6 км (13,6 км за U–2C и 4,4 км за U–2R). Първите U–2 имат дължина на полета 3520 км, увеличена на 4800 км при U–2C и 5600 км при U–2R. Няколко самолета U–2C могат да презареждат по време на полет и по такъв начин да удължават полета.
Вж. РЕЙНБОУ.
U–2
Юинг, Алфред (1855–1935)
Британски учен, основател на съвременните британски служби за декодиране. Когато през 1914 г. започва Първата световна война, ДИРЕКТОРЪТ НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ контраадмирал Хенри Оливър се обръща към Юинг, който е директор на военноморската школа, да провери дали може да използва прехванатите по германското радио сигнали.
В книгата „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1968) историкът ДЕЙВИД КАН дава следната характеристика на Юинг:
… тогава беше на 59 години. Нисък набит шотландец със сини очи под рошави вежди, тих глас и поведение на достопочтен лекар. Три години преди това получава рицарско звание за научни постижения (Юинг пръв изследва японските земетресения, магнетизма и механичния ефект на закъснение в материали, подложени на въздействието на натоварване, сега известни с неговия термин „хистерезис“), а също и за обществена дейност и особено за работата му като директор на учебните заведения на ВМС.
Юинг е ръководител на военноморската школа още от 1903 г. Той използва възможността да създаде служба за декодиране и веднага започва да изучава КОДОВЕ в библиотеката на Британския музей, застрахователната компания Лойдс в Лондон и Централната поща (където има книги за търговски кодове). Първите хора, които вербува, предимно са преподаватели по немски език в Кралските военноморски колежи в Дармът и Осбърн. Сред тях е АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН — преподавател по немски език в Осбърн. (По-късно Юинг вербува професори от Кеймбридж, като търси кадри от факултетите по класически езици.)
Скоро групата става известна като СТАЯ 40 и се радва на огромен успех в проникването в германските кодове. (След Първата световна война общите усилилия по декодиране стават известни под името ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ.) Юинг оглавява Стая 40 още от създаването й през 1914 до 1917 г., когато напуска военноморския флот. Избран е за ректор на Единбургския университет.
Юнкерс Ju–88
Многоцелеви и ефективен германски бомбардировач със среден обсег на действие от Втората световна война, воювал по всички фронтове на германската армия. Широко е използван разузнавателният вариант на самолета за аероснимки над Съветския съюз от голяма височина още преди германското внезапно нападение.
В много отношения прилича на британския МОСКИТО. Двумоторният Ju–88 е най-масовият немски бомбардировач. Използван е бил не само като бомбардировач, но и като торпедоносец, нощен изтребител, за атака срещу танкове, за фоторазузнаване и за тренировъчни полети. Понякога към Ju–88 са били прикрепяни безпилотни апарати Ме 109 и Fw 190. Той се издига във въздуха, стига определената цел, откачва безпилотните апарати и продължава полета си. С течение на времето обаче тактико-техническите характеристики на самолетите на съюзниците толкова много се подобряват, че загубите на Ju–88 растат непрекъснато и накрая немските летци кръщават своите самолети летящи ковчези.
Бомбардировачът Юнкерс е разработен по поръчка на Министерството на авиацията на Германия. Опитният образец Ju–88V1 излита на 21 декември 1936 г., само 11 месеца след като започва работата по проекта. След първия изпитателен модел следват други, по-усъвършенствани. Измененията са предимно на мотора и на крилете. Първите скоростни бомбардировачи Ju–88 постъпват на въоръжение в началото на 1939 г. Особено широко се използват в бойните действия срещу Великобритания, но при дневните полети търпят немалко загуби. През есента на 1944 и март 1945 г. подобрените варианти на Ju–88 се използват като нощни изтребители в борбата със съюзническите бомбардировачи в небето над Великобритания.