2. Във всеки пункт на посещението главнокомандващият ще направи инспекция, а в… ще посети болни и ранени, но текущата операция все едно ще продължи.
Три от четирите японски кодови обозначения са известни на декодировчиците от американския флот (истинските им имена са в скоби).
Адмирал Честър Нимиц — американският главнокомандващ в Тихоокеанския район, получава инструкции във връзка със съобщението. Покойният военноморски историк и японски лингвист Роджър Пино пише:
Историците пишат, че убийството на толкова видна личност може да се отрази върху политиката. [Адмирал] Нимиц се допитва до Вашингтон и получава одобрение от министъра на военноморския флот Нокс и президента Рузвелт. Никъде обаче не открих правдоподобен източник за подобно одобрение. Военноморските архиви, националните архиви и федералната библиотека в Хайд парк [Ню Йорк] не притежават доказателство, че Рузвелт е дал съгласие или че по въпроса е било проведено някакво обсъждане между Вашингтон и Нимиц.
По-вероятно е адмирал Нимиц да се е посъветвал с подчинения му командир за района на Соломоновите острови вицеадмирал Уилям Холси и двамата да са решили да убият Ямамото. Това е извършено на 18 април 1943 г. от 18 изтребителя P–38 Лайтнинг на американските армейски военновъздушни части, които излитат от Гуадалканал. Ямамото е убит по време на атаката на самолетите P–38. Японците не подозират, че кодовете им са разчетени и че убийството е планирано.
Капитан Пино отбелязва в статия, публикувана в 4-месечния алманах Професионалисти от морското разузнаване (април 1988 г.): „Убийството на Ямамото е може би най-забележителното събитие, станало в резултат от прехващането и разкодирането на съобщение от разузнаването в областта на комуникациите.“
Исороку Ямамото
Янке, Курт
Германски шпионин и диверсант в Съединените щати през Първата и мистериозен нацистки разузнавач през Втората световна война.
Роденият в Германия Янке става натурализиран американски гражданин. Впоследствие твърди, че е бил в Корпуса на морската пехота и граничар по границата с Мексико преди Първата световна война, както и че е успял в бизнеса с правенето на ковчези за китайците, които родствениците искат да погребат в родината им.
Още преди Съединените щати да влязат във войната, Янке е вербуван за диверсант от Франц фон Боп — германски генерален консул в Сан Франциско. Янке постъпва на работа в корабостроителница и се предполага, че там е извършвал саботажи. Известно е, че Фон Боп е наредил на Янке да действа основно на Западното крайбрежие на САЩ, но възможно е веднъж да го е изпратил и на Източното, за да изпълни специална задача. На 30 юли 1916 г. в големи военни складове на остров Черния Том (встрани от нюйоркското пристанище, Ню Джърси) е извършен саботаж. Сред основните заподозрени е и още един агент на Фон Боп — ЛОТАР ВИЦКЕ. Смята се, че Янке е съпричастен към операцията на германското разузнаване по организирането на стачното движение в пристанищата на Източното крайбрежие.
През 1917 г. Янке е изпратен в Мексико и за него става въпрос в телеграма от ноември 1917 г., очевидно изпратена от Фон Боп за БЕРЛИН: „Курт иска допълнителни инструкции… Предлага в Мексико да бъде изпратен военноморски експерт…“ Телеграмата е прехваната и дешифрирана от британското разузнаване.
Отговорът идва също под формата на телеграма от Мадрид за германската легация в Мексико. Янке е инструктиран да се опита да изпрати агент в Съединените щати. Янке изпраща трима: Вицке, Уилям Алтендорф — бивш офицер от мексиканската армия, и Уилям Глийвс — чернокож канадец, който получава задачата да се внедри в американски профсъюз и да предизвика бунт сред чернокожите в американската армия, разположена край Ел Пасо, Тексас. И Алтендорф, и Глийвс, без да знаят един за друг, са ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ. Алтендорф е бил вербуван от американското АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ, Глийвс — от британски агент в Мексико. Вицке е заловен скоро след като преминава границата.
А през това време върналият се в Мексико Янке, който ръководи подривните акции в САЩ, изненадващо се натъква на конкуренция. При него идва капитан I ранг Фредерик Хинш от германския търговски флот. В телеграма, изпратена от Берлин, се казва, че Хинш трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като е немец, а Янке „не е уверен в себе си“. Янке не отстъпва мястото си без борба. Изпраща до Берлин възмутителни телеграми (всички са прехванати от англичаните). В края на краищата той става „единственият таен агент в Мексико по военноморските въпроси“.