Съгласно подписания мирен договор към Япония са присъединени Тайван и полуостров Квантун в Южна Манджурия. Китай признава и независимостта на Корея. Русия, опирайки се на своите съюзници Франция и Германия, принуждава Япония да се откаже от претенциите си над Манджурия и през 1898 г. я взима под аренда за 25 години.
В началото на XX в. японската военна и политическа стратегия се основават на теорията, че враговете на Япония са Китай и Русия. Китай вече не представлява заплаха. Но с превземането на Манджурия Русия си остава сериозна заплаха и се налага да бъде изместена.
В Япония правителствените и търговските интереси са дълбоко свързани и често представителите на едните поемат функциите на другите. И инициативата за превръщането на Русия в обект на разузнавателна дейност идва — както днес бихме казали — от „частния сектор“. Конкретното решение взима Рьохе Учида — водещ член на обществото Черен океан, който през 1901 г. създава свое общество — ЧЕРЕН ДРАКОН. Новото общество има достатъчно влияние, за да определя военните АТАШЕТА. Най-добрият им избор се оказва полковник барон МОТОДЖИРО АКАШИ, който е в имперския Генерален щаб по време на Китайско-японската война. Художник, поет и изключително убедителен човек, Акаши се справя великолепно и дори успява да накара супершпионина СИДНИ РАЙЛИ, който работи за Великобритания и Русия, да поработи известно време и за японските интереси.
Що се касае до ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, военният флот разчита само на собствените си кадри. Например двама агенти, работещи под ПРИКРИТИЕ в параходна компания в Санкт Петербург, знаят не само руски език, но и каноните на руската православна църква. Те предават на своя военноморски аташе информация за маневрите на руския флот и много други разузнавателни данни. На японците много добре е известно, че за руснаците, както и за всички европейци, всички азиатци като правило имат едно и също лице. Затова и тези двама агенти не се опасявали, че ще бъдат разпознати като японци. Бедата идва от друга страна. Единият от тях в стремежа си да укрепи „легендата“ си влиза в близки отношения с рускиня, която се оказва агент на руската царска полиция. През 1904 г. двамата японци са арестувани.
Руснаците построяват в Манджурия участък от Транссибирската железопътна линия до Порт Артур (сега Люшун) — пристанище с изключителна важност, към което поглеждат завистливо и Китай, и Япония. Въпреки че има законно право само над Южна Манджурия, Русия завладява цялата страна. Следващата жертва на руската експанзия според предположението на японците е Корея.
През февруари 1904 г. Япония предприема светкавична атака с торпедни катери срещу руския флот в Порт Артур. Водено е разузнаване и за сухопътните руски войски, за които японците имат точни и подробни сведения. Към всичко това японците прилагат и мощното оръжие за ДЕЗИНФОРМАЦИЯ.
Генерал сър Иън Хамилтън, намиращ се в Първа японска армия като британски военен наблюдател, е изумен от подробните сведения на японското разузнаване за руските войски в Манджурия. През октомври 1903 г. му е показана оценка, която посочва точното разположение на около 200 000 войници. Японците убеждават Хамилтън (а вероятно и руските агенти) във верността на тези цифри. Но те знаят, че руснаците оттеглят войските си и през май 1904 г. ще останат само с 80 000 души. Началник на разузнаването на Първа армия е генерал-майор барон ФУКУШИМА, който отговаря и за разпространяването на дезинформация предимно сред чужденци като Хамилтън.
Сътрудниците на ЧЕРНИЯ ДРАКОН и японски офицери в цивилно облекло доставят голяма част от сведенията на военното разузнаване. По преценка на западни експерти всеки десети китаец, работил при руснаците тогава в Манджурия, е бил японски агент. На китайците японците са плащали за всяка достоверна информация, въз основа на която аналитиците изграждат съответната оценка, отличаваща се с голяма степен на точност.
На територията на Манджурия обществото Черен дракон организира китайски партизански отряди и наема местни главорези за действия срещу руснаците. Междувременно Акаши се среща с руски дисиденти в Швеция, като ги подтиква да се завърнат в страната си и да организират бунт срещу подстрекателите на войната в руското правителство.
Осигурена с точни и подробни данни от ТАКТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, японската армия нахлува на полуострова и нанася поражение на руснаците в редица схватки. Антиправителствените акции в Централна Русия също помагат за победата на японците във войната.