Японският резидент в Порт Артур е професионалният наемник, който нарича себе си генерал Рафаел де Ногалес и твърди, че като младеж се е сражавал в Испано-американската война. Той се представя за търговец на швейцарски часовници и понякога работи в близко сътрудничество с китайски агент, който пренася тайни съобщения на късове оризова хартия, скрити в кух златен зъб. Използването на оперативни работници, които не са японци, се превръща в обичайна японска тактика, но и Япония, както и други страни, които използват чужденци, не им се доверява.
Японският флот, който контролира водите край Порт Артур, потопява няколко руски кораба и причинява непоправими повреди на другите. Единствената надежда на Русия остава в Балтийския флот, който трябва да прекоси половината свят.
През май 1905 г. Балтийският флот, готов за бой, навлиза в протока Цушима, който разделя Япония от Корея. От 38-те кораба на руския флот 34 са потопени, пленени или закотвени в неутрални пристанища. Японците губят 3 торпедни катера. Изходът от тази битка фактически решава изхода от войната. Впрочем тя е била загубена от Русия още тогава, когато става ясно, че революционерите са готови да вдигнат бунт във вътрешността на страната. Акаши финансира недоволните в Русия, провеждайки с това много добро АКТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ. През септември 1905 г. с посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт между Япония и Русия е сключен мирен договор, съгласно който към Япония преминават Порт Артур и целият полуостров, както и южната половина на Сахалин. Русия напуска Манджурия и признава Корея за японска сфера на влияние.
Убедени, че поне за известно време Русия е поставена на колене, Япония и японското разузнаване се обръщат към Съединените щати. През януари 1932 г. Япония изпраща танкера Еримо от военноморската база в Йокосука, близо до Токио, към Хавай. Електроуредите за наблюдение на борда на танкера събират разузнавателна информация от американските кораби, участващи в учение. Целта на учението е прехвърляне на въображаеми експедиционни сили от американското Западно крайбрежие на Хаваите. Благодарение на структурния анализ японските дешифровчици успяват да открият един 2-значен код на ВМС на САЩ. По-късно Япония създава свои радиопрехващателни станции на островите в Тихия океан и в Мексико. По време КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ в американското консулство в Кобе японски сътрудници от специалните служби фотографират дипломатическата Сива кодова книга, за да се уверят, че японското разкодиране на сивия код е правилно.
Ако на японските агенти нищо не им пречи да съберат планини от информация за ВМС на САЩ, то американското УПРАВЛЕНИЕ ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ не успява да стори същото поради липса на средства и интерес. Америка, пише РИЧАРД ДИЙКЪН в „Кемпеи Таи“ („Kempei Tai“, 1990), „плащаше данъка на ретроградната йерархия на своята армия и флот, които смятаха разузнаването за нечестен и даже престъпен занаят“.
Японското разузнаване използва също агентите на обществото Черен дракон за установяване на връзки с прогресивните китайски дейци, в това число със Сун Ятсен, чиято националистическа партия извежда Китай от архаичния феодализъм в съвременната епоха. Японски агенти обучават китайската полиция, разширяват влиянието си в Китай и внедряват агенти в китайската структура на полицейско разузнаване.
Тъй като има военно споразумение с Великобритания, Япония влиза в Първата световна война на страната на съюзниците. Въпреки че ролята й във войната е твърде ограничена, тя се възползва от преразпределението на териториите и според Версайския договор получава тихоокеанските острови, които са принадлежали на Германия. Сред тях са Маршаловите, Каролинските и всички Мариански острови, с изключение на Гуам, който американците са получили след Испано-американската война. На островите не трябва да се строят укрепления. Но Япония тайно превръща много от тях във въздушни и военноморски бази, които застрашат корабните линии между Хавай и Австралия.
Във военното споразумение от 1918 г. Япония и Китай се съгласяват да си сътрудничат във военното разузнаване в Сибир и Североизточната територия (Северна Манджурия), където „могат да бъдат създадени разузнавателни агенции и двете страни да обменят разузнавателна информация“. Най-важният агент на Япония за Манджурия е генерал-майор КЕНДЖИ ДОИХАРА. „Задачата му — пише американският журналист Джон Гантър — бе да създаде неприятности, а след това да ги заглади така, че всичко да е в полза на Япония.“