Японски агенти, работещи под ръководството на Доихара, създават „инциденти“, които демонстрират по най-очевиден начин китайската агресивност спрямо Япония. Най-важният от тях е на 18 септември 1931 г., когато японските власти заявяват, че китайски диверсанти системно изваждат от строя железопътни участъци от Южноманджурската магистрала, собственост на Япония, и въвеждат войски в Мукден (сега Шънян), където кмет е Доихара.
Фалшивият инцидент Мукден е началото на бързата победа над Североизточен Китай, където японците създават марионетната държава Манчукуо („държава на Манчу“) и поставят сваления от престола в Китай бивш император Пу И на трона, като Доихара е човекът, който тегли конците на управлението.
Милитаризацията на Япония минава на ново равнище след подписването на Антикоминтерновския пакт с Германия на 25 ноември 1936 г. Пактът, чиято цел е да се пребори с международния комунизъм, финансиран от Съветския съюз, се стреми да опази „общите интереси“ срещу Съветския съюз. Независимо от съществуването на този пакт Япония продължава да поддържа разузнавателна мрежа в Съветския съюз.
Вътрешната безопасност се превръща в отговорност на Кемпеи Таи, известна като тайна полиция. И друга разузнавателна организация също „наглежда“ населението. Става дума за т.нар. полиция на мисълта, чиито сътрудници работят в политическия отдел на криминалната служба, създадена към Министерството на правосъдието през 1927 г. Нейната главна задача е да преследва членовете на забранената комунистическа партия и представителите на други „подривни“ движения. Към Министерството на вътрешните работи действа и друга, „висша“ полиция.
След това в Япония е приет Закон за опазване на спокойствието, съгласно който се забраняват всякакви призиви за промяна на съществуващия строй. Спазването на този закон е поверено на полицията на мислите, която наред с другата си дейност цензурира книги и изпраща шпиони в учебните заведения. Понякога сътрудниците на тази полиция и на Кемпеи Таи се оказват в едни и същи класни стаи. През 1930 г. полиция на мислите публично обявява, че ще „приветства конфиденциалните сигнали, постъпващи от граждани“. За тази цел даже е създадена Братска асоциация. Така в Япония се формира система за тотален шпионаж. От 1928 до 1943 г. общо 68 508 души са арестувани за нарушения на Закона за опазване на спокойствието.
През 1937 г. Япония отново започва агресия срещу Китай. Новоизфабрикуван от японските разузнавателни служби „инцидент“ дава повод за атака срещу китайската армия близо до Пекин. Резултатът от необявената война според японските милитаристи трябва да бъде създаването на нова марионетна държава, подобна на Манчукуо. В началото на конфликта японски бойни самолети бомбардират американския малък военен кораб ПЕНИ. САЩ изпращат протестна нота, която е първата от поредица други.
Въпреки че Китай е разкъсван от вътрешни противоречия, армиите на Чан Кайшъ и Мао Дзедун успяват да обединят усилията си и да забавят настъплението на японците. От една страна, войната изтощава ресурсите на Япония, а, от друга, подтиква японските милитаристи за създаване на т.нар. Сфера на съвместно процъфтяване на Велика Източна Азия — доктрина на „новия ред“, който в скоро време променя коренно баланса на силите в Тихия океан.
След като през май 1940 г. германците нанасят поражение на Франция, Япония получава одобрението на Хитлер да завземе Френски Индокитай, през който китайците получават военно оборудване. На 27 септември 1940 г. Япония, Германия и Италия подписват Тристранен пакт, наречен оста Берлин — Рим — Токио. Участниците в договора се задължават да си оказват военна помощ един на друг в случай на нападение от която и да е страна от все още невлезлите във войната. Това е завоалирана заплаха към САЩ.
В очакване на война със Съединените щати Япония активизира своите разузнавателни сили. Сътрудниците на японското военноморско разузнаване често посещават риболовни шхуни, оборудвани със специална апаратура, района на американското Западно крайбрежие. Разузнавачите се представят като рибари или матроси. Резидентът в Панама организира местните японски бръснари и фризьори в агентурна мрежа. В Мексико японците търсят места, където подводниците им да се презареждат с гориво. В Калифорния японските разузнавачи, представяйки се за студенти, изучаващи английски език, се опитват да вербуват американски моряци, купувайки от тях секретна информация. УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ на САЩ успява да разобличи двама такива шпиони: капитан III ранг ДЖОН ФАРНСУЪРТ и ХАРИ ТОМПСЪН — бивш корабен писар във ВМС на САЩ, който вече е безработен и в Сан Педро шпионира за японците през 1934–1935 г. (Вж. ДИКИНСЪН, ВЕЛВАЛИ.)