На Хавай японците внедряват „семейство“ близо до военната база в Пърл Харбър: доктор БЕРНАРД КЮН (действа под ПРИКРИТИЕТО на антрополог), неговата съпруга (изпълнява функциите на КУРИЕР с Токио) и млада жена, която се представя за тяхна дъщеря. Това са немски агенти, вербувани от японците. За базата в Пърл Харбър отговаря мичман II ранг ТАКЕО ЙОШИКАВА — разузнавач от военноморския флот, който работи под прикритието на вицеконсул.
И на други места в Азия японците имат добре развити разузнавателни мрежи. Те откриват мъжки бордей, където примамват хомосексуалисти сред своите сънародници, управляващи холандските владения в Холандска Източна Индия (сега Индонезия). В специални тайници укриват велосипеди, които биха помогнали някой ден на куриерите на японската армия. В редица райони японските дървосекачи изсичат дърветата и така създават полоси за кацане на самолети. Сътрудник на японското разузнаване, който е следвал в САЩ, работи под ПРИКРИТИЕ като домакин в офицерския клуб на британската военноморска база в Сингапур.
В навечерието на нападението срещу ПЪРЛ ХАРБЪР Япония има разузнавателна мрежа в целия свят, в която участват предимно дипломати, търговци и военни. Военното разузнаване работи под ръководството на Трети отдел на японския военноморски Генерален щаб. (Другите отдели се занимават с военни планове, снабдяване и комуникации.) Когато започва войната със Съединените щати, Трето управление има 29 сътрудници и 1 от Обединения флот. В края на войната те вече са 97, като 42 са от Пето управление (разузнаване в Северна и Южна Америка, териториите на САЩ и фронтовото разузнаване).
Трето управление получава информацията от дешифровчиците (американските кодове не са разчетени и затова се налагало да се прибягва до структурния анализ на прехванатите радиосъобщения), от трофейните документи, от прослушването на чуждестранни радиостанции, от анализа на списания и вестници, получавани от неутрални страни, и от японските АТАШЕТА в Швеция, Швейцария, Португалия и Испания. Следвоенните проучвания, проведени от разузнаването на САЩ, откриват още един начин за получаване на информация: разпит на американските военнопленници. В специален отчет по този въпрос се казва: „Някои военни сведения, станали известни на японците, не биха могли да се получат по друг начин.“
В японските инструкции за водене на дознанието се утвърждава, че мъчението „е най-грубият метод и може да бъде използвано само в краен случай, когато всички останали средства не дадат резултат“. Независимо от това оцелелите от японски плен разказват, че американските военнопленници често са били подлагани на мъчения и екзекуции с обезглавяване. Тези, които не са издържали на грубия физически натиск, са издавали на японците сведения от тактически характер за корабите и авиацията на ВМС на САЩ. Впрочем информацията не е била от особено значение.
Следвоенен американски доклад за японското военно и военноморско разузнаване посочва „най-надеждните извори на информация за японците“: 1) анализи на съюзническите съобщения; 2) съюзническите радиопредавания на къси и средни вълни, които са били съчетавани с информацията от съюзническите вестници и списания, купени от японски представители в неутралните страни. Тъй като японците са се впуснали в нещо, което се предполага, че ще бъде „кратка война“, „нито армията, нито военноморският флот са били разработили разузнавателна система, която да се занимава с начините за събиране, обработка и разпространение на разузнавателната информация на всички нива на командване“.
Що се отнася до шпионирането срещу Япония, засега най-успешният шпионин е РИХАРД ЗОРГЕ — съветски разузнавач, РЕЗИДЕНТ на военното разузнаване за Далечния изток. Зорге успява да предупреди Москва, че Германия ще нападне Съветския съюз, че Япония няма да подпомогне Германия с нападение в Сибир и че Япония възнамерява да нападне Съединените щати.
На фронтовете в района на Тихия океан Япония води, както се изразява по-късно един разузнавач, „архаична война“, като разчита повече на интуицията, отколкото на данните от разузнаването. Майор Ейдзо Хори е наречен от колегите му „офицер от щаба на Макартър“, защото има невероятната способност да предсказва американските действия. Предимството на Съединените щати е в областта на КРИПТОГРАФИЯТА. Проникването в японските кодове дава възможност на Съединените щати да разчитат японските военни и дипломатически съобщения. Тази информация е ключът към решаващата битка при МИДУЕЙ, и убийството на адмирал ИСОРОКУ ЯМАМОТО.