Японските декодировчици не постигат съществени успехи в декодирането на американските шифри. Но когато през 1944 г. започват бомбардировките на B–29, записите на радиообмена дават възможност на японските разузнавателни аналитици да установят обектите на въздушните нападения в 70 на сто от случаите. По-късно степента на предсказване спада рязко. Последният успех на японците по прехващане на радиоразговорите между пилотите на американски самолети е новината за атомната бомбардировка над Хирошима през 1945 г., получена веднага след бомбардировката.
В японската армия има още една доста странна и загадъчна тайна организация — Токуму Бу (специална служба). Всичко, що се отнася до нея, е забулено зад непроницаема завеса. Известно е само това, че се е занимавала с разузнавателна дейност — със събиране на информация, с диверсии и с организиране на пета колона във вражеските страни. Отряди на тази организация следват настъплението на частите на японската армия. Тази служба открива свои филиали в Китай, Индия, Бирма и в други райони на Югоизточна Азия.
Който спомене Токуму Бу, е заплашен с арест. Понякога нейни части приемат непретенциозното име Ренкраку Бу (отряд за връзка). Един японски журналист, който твърди, че разполага със сведения за тази организация, казва в дознанието: „Не се водят никакви записки и архиви. С идването на нов началник като правило на него трябва да се съобщават имената на тайните агенти, случайно или преднамерено това често не се прави.“ Сътрудниците на Токуму Бу са военни, но рядко обличат униформа. Японското разузнаване като цяло не оказва някакво значително влияние върху хода на войната. Преувеличаването на свалените американски самолети, спечелените сражения — всичко това е в реда на нещата за японското разузнаване. Събраните данни в подготовката на нападението срещу Пърл Харбър са точни и подробни, но с времето източниците за информация на японците стават все по-малко и по-малко и те често трябва да си блъскат главата как да узнаят следващите действия на съюзниците.
Няколко седмици преди капитулацията и преди идването на окупационните войски японците изгарят или скриват целия свой архив по криптоанализа, зачеркват имената на дешифровчиците от всички списъци и даже обявяват някои за убити.
Съюзническите окупационни власти забраняват полицията на мислите, Кемпеи Таи и всички други разузнавателни организации. Вече с нова конституция, Япония заклеймява войната и преструктурира военните си сили в отбранителни. Официалното събиране на информация започва отново през юли 1952 г. със създаването на Агенцията за разследване и обществена сигурност (Коан Чоса Чо) към Министерството на правосъдието и Агенцията за сигурност — Хоанчо. Подобно на Кемпеи Таи Хоанчо действа като военна организация, но изпълнява и някои граждански функции. През 1954 г. японците създават към полицията си Караулна служба (Кейбу Бу) за борба с подривни движения в страната.
След войната и Съветският съюз, и Китай подновяват разузнавателните си мрежи в Япония. Руснаците използват старото руско укрепление в Далечния изток Харбин за щабквартира, а китайците — Международния Червен кръст. Северна Корея също организира свое разузнаване срещу Япония (на първо време техническо), използвайки репатрирани корейци за агенти и куриери.
През 50-те и 60-те години ЦРУ влива в рамките на дългосрочна тайна операция милиони долари в касата на японската Либералнодемократична партия с цел да я запази и укрепи и да отслаби влиянието на лявата идеология. Либералните демократи имат мнозинство в парламента в продължение на 38 години и предават властта едва през 1994 г. на фона на разразилите се скандали за корупция. Съветският съюз поддържа със средства и либералните кандидати, и тези от левицата, твърдят бивши сътрудници на ЦРУ. И Съединените щати, и Съветският съюз търсят пътища за влияние върху Япония и разузнавателните им служби активно работят там. СТАНИСЛАВ ЛЕВЧЕНКО — съветски ИЗМЕННИК, който през 70-те години ръководи шпионска мрежа на КГБ в Япония, твърди през 1983 г., че негови агенти са видни политически личности и журналисти. През 1980 г. пенсиониран генерал-майор и двама сътрудници на активна служба в японското военно разузнаване са арестувани за това, че са продавали тайни на съветски военни аташета. Това са първите арести за шпионаж в японската история. Според закона максималната присъда за шпионаж е 1 година. Пенсионираният генерал получава максимума, а другите — 8 месеца.