Превръщането на Япония в икономическа суперсила я прави както обект, така и поръчител на ПРОМИШЛЕН ШПИОНАЖ. През 1990 г. три основни японски компании — аерокосмическото крило на Нисан мотър, Мицубиши хеви индъстрис и Иши-кавадзима-Харима хеви индъстрис (ракети и реактивни двигатели) — купуват софтуер от американски служител, който е арестуван за продажба на военни технологии, без да има лиценз. Софтуерът, забранен за износ, е разработен в рамките на ИСО — Инициатива за стратегическа отбрана (програма Звездни войни). От този момент всяка една от двете страни твърди, че другата извършва промишлен шпионаж. И двете страни отричат, че поддържат този вид разузнаване на високо държавно равнище, а няма съмнение, че промишленият шпионаж е разузнаването на бъдещето.
През 1996 г. Агенцията за разследване и обществена сигурност, която разполага с около 2000 служители, е реорганизирана. Сред набелязаните нови операции особено внимание е отделено на екстремистките религиозни секти. Това направление идва в резултат от критиката към правоохранителните органи и специалните служби, че не са съумели навреме да неутрализират екстремисткия религиозен култ Аум шинрикьо. Неговите послушници провеждат в токийското метро ритуал с използване на отровния газ зарин, който води до тежки последствия.
Ярдли, Хърбърт (1889–1958)
Пионер в американския криптоанализ, който по-късно „разказва всичко“ в книга, разкриваща тайните на ЧЕРНАТА СТАЯ.
Ярдли израства в Средния Запад. В ранна възраст усвоява телеграфното дело от баща си и първо работи като телеграфист в железниците. Като юноша се пристрастява към покера, запазвайки тази страст до края на живота си.
През 1912 г. постъпва като телеграфист в Държавния департамент и проявява специален интерес към ШИФРИТЕ и КОДОВЕТЕ.
Военното министерство започва да провежда операции по криптоанализ през юни 1917 г. Тогава Ярдли получава звание лейтенант и започва работа в УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ към армията. Съединените щати влизат в Първата световна война през април 1917 г. и отделът на Ярдли МИ–8 — отначало с двама цивилни специалисти и с него самия — нараства бързо. Когато през ноември 1918 г. войната свършва, отделът му наброява 18 армейски сътрудници, 24 цивилни криптографи и криптоаналитици и 109 машинописци и стенографи, общо 151 души. В МИ–8 има 6 подотдела:
1. Разчитане на кодове и шифри. Тези задачи се изпълняват за военното министерство, флота, Държавния департамент и Министерството на правосъдието. „Суровите“ материали постъпват в подотдел от радиопрехващателните станции на американския експедиционен корпус в Европа и от крупната станция, създадена в края на 1918 г. в Хултън, Мейн, която прехваща трансатлантическите съобщителни канали.
2. Съставяне на кодове и шифри: за по-късното им използване от въоръжените сили на САЩ.
3. Обучение: обучение на персонала на МИ–8 и на хора, които заминават с американския експедиционен корпус в Европа и Сибир.
4. Тайни мастила: подготвяне на видимо мастило за въоръжените сили и преглеждане на около 2000 писма на седмица за следи от симпатично мастило, използвано от шпиони. (Вж. ТАЙНОПИС.)
5. Стенография: изучаване на различни стенографски системи.
6. Комуникации: работа със съобщенията за и от американските военни АТАШЕТА и РАЗУЗНАВАЧИ, които работят в чужбина.
Към края на войната Ярдли заминава за Европа, за да се срещне с британски и френски криптолози. След войната армейските командири отначало смятат, че отделът му ще продължи работа, и съществуването му се пази в пълна тайна. Отпуснатата за 1919 г. сума е 100 000 долара: 60 000 са осигурени от Министерството на войната и 40 000 — от Държавния департамент. През юли същата година Ярдли и персоналът му, състоящ се от 50 души, са отделени в частна резиденция на Източна 38-а улица номер 22 в Ню Йорк. За прикритие на тази криптоложка организация се използва названието Компания за съставяне на кодове. Официалното й име е Шифровъчно бюро, а неофициалното — ЧЕРНА СТАЯ.
Година по-късно обаче средствата, отпускани за Ярдли, са съкратени на 50 000 долара, от които Държавният департамент отново отпуска 40 000, тъй като работата на Ярдли е от интерес предимно за американските външни отношения, а не за армията, която се занимава главно с обучението и разпределението на войските. Особено важен през този период е успехът на Ярдли от 1921 г. при разшифроването на японските дипломатически кодове. Съобщенията с тези кодове се изпращат на търговски честоти, използвани от японските представители на международната конференция във Вашингтон, на която се обсъждат въпросите за съкращаване на бойните флотове и военните укрепления в Тихоокеанския регион. Разполагайки с подробна информация, получена от прехващането и дешифрирането на японските секретни съобщения, американските дипломати успяват да извоюват изгодни условия при сключването на военноморския договор през 1922 г.