Част от ръководния състав на ШИШ преминава обучение в САЩ, а инструктори от ЦРУ често посещават Албания за обучението на кадри и осъществяването на взаимодействие.
В дейността си зад граница албанското разузнаване използва традиционното дипломатическо прикритие. През последните няколко години се наблюдава тенденцията за прикритие да се ползват и частни търговски фирми в и извън страната. Това се отнася най-вече за съседните държави, в които Албания има интереси по отношение на националния въпрос.
Вътре в страната също е възприето използването на традиционни прикрития в държавни учреждения. Специфична албанска особеност е, че кадрови разузнавачи има на средно и високо ръководно равнище, включително в университети и научни институти.
България
Основите и традициите на българското разузнаване са положени в средата на XIX в. Националноосвободителното движение срещу турското робство преминава в нов етап с нови организационни структури. Георги Раковски, организирал Първата и Втората българска легия в Белград, с легални и нелегални методи и средства търси признаване от европейските страни.
По-късно Васил Левски полага неимоверни усилия да осъществи идеята си за стройна вътрешнореволюционна организация. В проектоустава са предвидени 3 структурни звена на националноосвободителното движение: Тайни революционни комитети, Тайна поща и Тайна полиция.
В проектоустава се предвижда Тайните революционни комитети като местни структури да набират съмишленици за народното дело, да организират подготовката им и да набират материални и финансови средства за нуждите на въоръжената борба. Членовете на комитетите са задължени да осигуряват конспиративни места и квартири за складирането на събраното въоръжение и да подсигуряват провеждането на срещите и събранията на организацията.
Основното предназначение на Тайната поща е да осигурява редовен обмен на информация, указания, финансови и материални средства между организационните звена на революционното движение. Особено внимание се отделя на сигурността на пощенската кореспонденция между отделните централни и регионални лидери.
Задачата на Тайната полиция на първо място е да осигурява безопасно функциониране на Тайните революционни комитети и на Тайната поща. Прилагат се различни мерки за сигурност. Друга важна задача на Тайната полиция е да противодейства на опитите на турската полиция да внедри свои тайни сътрудници в революционната организация, а така също да разкрива и да наказва вече внедрени агенти. Освен това тази структура трябва да работи по разкриването на плановете и намеренията на централните и местните органи на държавната власт относно българското население и неговото националноосвободително движение, да установява и да пресича опитите на други държави да използват дейността на тайната революционна организация за постигане на свои външнополитически цели.
Няма данни Тайната полиция и Тайната поща организационно да са структурирани, но някои техни дейности, предвидени в проектоустава, са се извършвали от отделни членове на Тайните революционни комитети.
След Освобождението (1878 г.) започва изграждането на управленските структури на новата българска държава. Няма данни за създадени специализирани органи за разузнаване. Тази дейност се извършва от доверени лица на княза и от българските легации в чужбина.
В началото на XX в. към щаба на българската армия е създадено постоянно разузнавателно звено, с което се поставя началото на българското военно разузнаване. По това време се полагат основите и на вътрешната сигурност и контраразузнаването в страната. Към Столичната дирекция на полицията е създадено отделение Обществена безопасност със следните задачи: да наблюдава политическия живот в страната и да контролира крайно радикалните политически партии и въоръжените им структури; да води борба съвместно с армията за ликвидиране на криминалните и политическите банди и чети; да извършва контраразузнавателна дейност (наблюдава дейността на чужденците на територията на страната и на българските граждани зад граница).
В тази дейност по-късно са включени полицейските структури и в по-големите градове — там се назначават специални агенти по обществена безопасност. След 1925 г. е извършена реорганизация в Дирекцията на полицията, която е към Министерството на вътрешните работи и народното здраве — създаден е отдел Държавна сигурност, в който е съсредоточена цялата дейност на обществената безопасност за страната. Освен това той цензурира и контролира печатните издания. Отделът има 3 звена: Вътрешна сигурност, Контраразузнаване и Печат.