В средата на 30-те години Дирекцията на полицията е преструктурирана в 3 направления: Държавна сигурност (известна повече като Политическа полиция), Криминална полиция и Административна полиция.
Държавна сигурност има следните отделения:
Отделение „А“ — борба с комунистическата партия и другите крайно радикални движения, създали свои военизирани поделения, и контраразузнаване срещу Съветския съюз.
Отделение „Б“ — контраразузнаване предимно срещу страните от антигерманската коалиция и Турция.
Отделение „В“ — контрол върху политическия живот в страната; наблюдение на дейността на политическите партии и обществените организации; защита на тайните на страната и проверка за благонадеждност на държавните служители.
Отделение „Г“ — контрол върху печатните издания и радиопредаванията.
Отделение „Архив“ — натрупване на информация, създаване на картотеки и справочна дейност.
Към Дирекцията на полицията има и звена за проверка на пощенската кореспонденция, контрол на телефонните разговори и проследяване.
В началото на 1944 г. Дирекцията на полицията към Министерството на вътрешните работи и народното здраве се преименува Главна дирекция на полицията с 2 дирекции: Държавна сигурност и Опазване на реда. В състава на Държавна сигурност има 2 отдела: Първи отдел има за задача да противодейства на комунистическата партия, на други крайно радикални организации и на въоръжените им структури и да осъществява контраразузнаване срещу Съветския съюз и контрол върху печатните издания, а Втори отдел отговаря за контраразузнаването срещу останалите страни, за гранично-пропускателния режим, за регистрацията на чужденците и издаването на визи, както и за отчетността на евреите.
В резултат от глобалното настъпление на съюзническите войски по фронтовете на Втората световна война на 8 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България (от 1943 г. България е във война със САЩ и Великобритания) и Трети украински фронт навлиза в територията на България. На 9 септември 1944 г. е провъзгласена властта на Отечествения фронт. След промяната на политическото управление в държавата се извършват промени и в органите за сигурност на България. Предимно личният състав на полицията е подменен изцяло с хора, предани на новата, комунистическа власт. Във военното разузнаване се подменят кадрите главно в РО–2. В другите отделения не се правят промени поради започналите активни военни действия срещу Германия. (Комунистическата власт обявява война на Германия и се включва във военните действия на съюзниците — Съветския съюз, САЩ и Великобритания.) Извършват се и промени в насоките на работа в съответствие с новата правителствена политика, силно повлияна от политиката на Съветския съюз.
През 1947 г. се реорганизира МВР, като се създават 2 самостоятелни дирекции: Държавна сигурност (ДС) и Народна милиция (НМ).
През април 1947 г. към Дирекция ДС на базата на звено „В“ с ръководител Генади Рангелов е сформиран Трети отдел като самостоятелно поделение за разузнавателна дейност. За началник на отдела е назначен Борис Николчев, а за заместник-началник — Антон Мечкуев. През 1950 г. те са сменени с Пенчо Стоилов и Стоян Стоев.
През 1950 г. с решение на ЦК на БКП на базата на Трети отдел е създадено разузнавателно управление — Първо управление на ДС. Ръководството му е възложено на заместник-министъра на вътрешните работи генерал Христо Боев. След него ръководители на управлението са Господин Гочев, Константин Атанасов, Янко Христов, Димитър Кьосев, Стоян Савов, Васил Коцев, Владо Тодоров.
До началото на 50-те години МВР не се променя структурно. Следствената дейност се отнема от оперативните работници, които първоначално са я извършвали, и се създават следствени отдели към двете дирекции. Към ДС е създадена служба Въдворяване и затвори — на нейно подчинение са и лагерите.
По-късно към Държавна сигурност като самостоятелен отдел минава военното контраразузнаване и се създава Отдел за външнополитическо разузнаване. След национализацията на промишлените предприятия и колективизацията в селското стопанство в дирекцията се откриват отдели за защита на промишлеността, селското стопанство и транспорта.