За изпълнението на тези задачи са създадени 10 секции:
РО–1 — Външно разузнаване.
РО–2 — Вътрешно разузнаване.
РО–3 — Военно контраразузнаване.
РО–4 — Шифър и връзки.
РО–5 — Военни аташета.
РО–6 — Контрол на телефонните разговори.
РО–7 — Контрол на пощенската кореспонденция.
РО–8 — Радиоразузнаване.
РО–9 — Технически.
РО–10 — Военно-международни въпроси.
На разузнавателния отдел са били подчинени и военнополицейските дружини. Те също са осъществявали разузнаване от специално назначени в тях офицери за информационно осигуряване на бойните действия срещу партизанските отряди. Разузнавателният отдел е напълно независим от полицията в оперативно отношение, но с нея осъществява съвместни действия при изпълнението на общи задачи.
През 1948 г. на базата на РО–2 се създава специален отдел, който по-късно е преименуван Военно контраразузнаване (ВКР). По същото време РО–3 преминава към Министерството на вътрешните работи (по-късно то става Трето управление на Държавна сигурност, което отговаря за сигурността в армията).
На 27 февруари 1950 г. Министерският съвет приема постановление за засилване дейността на военното разузнаване. На 9 март същата година със заповед на министъра на народната отбрана разузнавателният отдел е реорганизиран в Разузнавателно управление. Новата структура има 3 основни отдела: Агентурен, Информационен и Радиотехническо разузнаване.
Към Военната академия Г. С. Раковски е открито класно отделение Войсково разузнаване, а към Школата за запасни офицери — специализирани курсове за военни преводачи. През 1972 г. към Разузнавателното управление е създадена Специална школа за подготовка на кадри.
На 16 септември 1958 г. е утвърден документът „Положения за работата на Разузнавателното управление на Генералния щаб“, в който са регламентирани всички основни въпроси, свързани със статута и функциите на военното разузнаване. През 70-те години България вече има военни аташета във всички съседни страни и в редица страни от Европа, Азия и Америка. В периода на Студената война се засилва агентурното разузнаване, което работи както за стратегическото, така и за оперативното разузнаване. За придобиване на специална информация от съседните страни голяма роля играе радиотехническото разузнаване. Развитието на неговите структури започва от 1954 г. и продължава до края на 80-те години.
Всички разузнавателни данни се обработват и се анализират от Информационния отдел на Разузнавателното управление. Той подготвя всички документи, които управлението издава и предоставя на държавното и военното ръководство, на щабовете на видовете въоръжени сили и на сродни на тях служби.
От 1989 г. до сега няколко пъти се правят промени в структурите и подчинеността на военните специални служби. След разформироването на Държавна сигурност военното контраразузнаване се връща в Министерството на отбраната. Създадена е и военна полиция.
През 2000 г. военното контраразузнаване и военната полиция се сливат в Дирекция Сигурност на Министерството на отбраната. Разузнавателното управление е извадено от Генералния щаб (там остава войсковото разузнаване) и преминава към Министерството на отбраната — 92 години от създаването му за първи път в историята му е подчинено на цивилен министър. Официалното му название е Дирекция Информация и се оглавява от генерал Ангел Кацаров.
НАЧАЛНИЦИ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ОТ СЪЗДАВАНЕТО МУ ДО 1944 Г.:
Коста Николов, Тодор Марков, Никола Тополджиков, Илия Балтов, Стефан Нойков, Никола Костов.
Началници на разузнавателно управление (отдел) на генералния щаб на българската армия след 1944 г.:
НАЧАЛНИЦИ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИЯ ОТДЕЛ:
Септември 1944 — декември 1944: полковник Асен Лекарски.
01.01.1945 — 17.04.1948: генерал Петър Вранчев.
17.04.1948 — 27.05.1948: полковник Кирил Игнатов.
27.05.1948 — май 1951: генерал Здравко Георгиев.