Дирекцията за военна информация е най-старата румънска специална служба (създадена е през 1859 г.). Тя е в рамките на Министерството на отбраната и е на пряко подчинение на Генералния щаб. Дирекцията събира и анализира информация извън територията на страната, която има военен характер и е свързана с националната сигурност на Румъния. Дейността й се контролира от Висшия съвет за отбрана.
Дирекцията за военна сигурност и защита е създадена през 1990 г. на базата на Пето управление на Секуритате. Изпълнява контраразузнавателни задачи и неин контингент са военизираните и волнонаемните служители в структурите на Министерството на отбраната. Подчинена е директно на министъра на отбраната.
Независимата оперативна служба на Министерството на правосъдието е създадена като военно поделение — X 0400, в рамките на Главната дирекция на затворите. Дейността й се състои основно в събирането на информация за криминално проявения контингент в затворите. Освен изброените функционират още 2 служби със специални функции: Служба за охрана и защита и Служба за специални комуникации.
Службата за охрана и защита е създадена с декрет през 1990 г. От 1998 г. се ръководи от генерал Ангел Анрееску.
Службата за специални комуникации е създадена на базата на оперативно-техническото управление на Секуритате „Тонола“. Тя е изцяло техническа, а не оперативна и се занимава със засекретяването на комуникациите между най-важните румънски държавни служби и задграничните посолствата.
Турция
Външното разузнаване на Република Турция MILLI ISTIHBARAT TESKILATI (Мили истихбарат тешкилятъ) — Национална разузнавателна организация, е създадено на 6 януари 1927 г. Щабквартирата му се намира в квартал Йенимахале, Анкара.
Първата системна и организирана разузнавателна структура в Турция е основана в последните години на Османската империя. Необходимостта от информация за плановете и намеренията на съседни държави и различни антитурски движения, базирани в Близкия изток, и проследяването на дейността им налагат образуването на единен център. На 5 август 1914 г. Енвер Паша създава TESKILATI MANSUSA (Тешкилятъ мансуса) — Специална служба. Това е първата турска тайна служба и първо ядро на разузнавателната дейност на Турция. Специалната служба е създадена за външно разузнаване и през Първата световна война осъществява важни военни и невоенни задачи. На 30 октомври 1918 г. Турция излиза от войната и това слага край на Специалната служба. Голяма част от служителите й преминават на страната на Ататюрк и създават нова разузнавателна част, наречена KARAKOL CEMIYETI (Каракол джемийети) — Полицейска служба. На 16 март 1920 г. Истанбул е окупиран от английски войски и Полицейската служба прекратява дейността си. Делото й е продължено от различни разузнавателни групи, между които FELAH (Фелях) — Спасение, действала до края на 1922 г. Измежду разузнавателните организации от онова време заслужава да се отбележи и създадената на 18 юли 1920 г. от управлението на Генералния щаб на армията ASKERI POLIS TESKILATI (Аскери полис тешкилятъ) — Организация на военната полиция, чиято дейност е преустановена на 19 март 1921 г.
След създаването на Република Турция събирането на разузнавателна информация се извършва от отделни звена към Главното управление на Генералния щаб на армията. През 1926 г. под ръководството на Ататюрк се полагат основите на съвременна разузнавателна организация, възприела опита на развитите държави. Използван е известният специалист по въпросите на разузнаването полковник Николай — поляк по произход. Със заповед от 6 януари 1927 г. на началника на Генералния щаб маршал Февзи Чакмак се създава първата в историята на турската република разузнавателна организация MILLI EMNIYET HIZMETI (МЕХ) — Служба за национална сигурност, с централа в Анкара и поделения в Истанбул, Измир, Адана, Диарбекир и Карс. Тя е оглавена от Шукрю Али Йогел — име символ за служителите на специалните служби. Той заема поста до 31 юли 1941 г. До 1965 г. с няколко малки промени Службата за национална сигурност извършва разузнавателна дейност с кадри на Министерството на вътрешните работи, които наброяват 4000 души. По предложение на министър-председателя Исмет Иньоню с цел да се концентрират на едно място всички въпроси и дейности, свързани с държавната политика по националната сигурност, Великото национално събрание на Турция (ВНСТ) приема на 22 юли 1965 г. закон 644, с който Службата за национална сигурност се преобразува в Национална разузнавателна организация.