Контролната и надзорна служба наблюдава конституционното съответствие и законосъобразността на работата на разузнавателните служби. Тя следи, събира и анализира данни за работата на служителите на разузнавателните служби, както и на служби и отделни подразделения на НСС. Наблюдението се извършва чрез пряк контакт, чрез разследване или като резултат от поискан специален надзор.
По-специално място заемат 2 от службите на НСС: Управлението за сигурност и Хърватската национална сигнална служба (ХНСС) на Дирекцията за разузнаване в Генералния щаб на армията.
Управлението за сигурност координира, надзирава и ръководи работата на всички служби, изпълняващи задачи, свързани със сигурността и защитата на лица и сгради, включително президента, парламента и правителството. Директорът на управлението председателства Висшия комитет за сигурност, чиито членове са заместник-директорът на управлението, заместник-директорът по контраразузнаване на ХРС, съответният заместник на министъра за вътрешна политика, съответният заместник на министъра на отбраната, главният адютант на президента, командващият Първи гвардейски корпус, директорът на държавния протокол.
Хърватската национална сигнална служба на Дирекцията за разузнаване в Генералния щаб на армията координира, ръководи и контролира електронното наблюдение на всички видове комуникации извън границите на страната, както и диверсионно-терористичните комуникации.
Първият директор на ХРС (и заместник-директор на НСС) от 1993 до 1998 г. и няколко месеца през 1999 г. е професор доктор Мирослав Туджман, роден на 25 май 1946 г. в Белград, специалист по информатика, син на първия хърватски президент Франьо Туджман.
СР Югославия
Основите на разузнавателната и контраразузнавателната дейност на съвременна Югославия са положени още през Втората световна война по време на съпротивителното движение срещу германците. Тази дейност се е осъществявала първоначално от отделни членове на това движение, без то да бъде институционализирано, т.е. не са били създадени отделни звена специално за тази цел. Събирала се е информация за дислокацията и действията на немските войски на територията на Югославия, за ВМРО и за хърватската националистическа организация Усташа и друга специализирана информация.
В началото на 1944 г. тази дейност на фронта за национално освобождение и Съюза на партизаните в Югославия се институционализира под формата на Отдел по въпросите за защита на народа — ОЗН. Пълното структуриране и изграждане на отдела се извършват след установяването на новата власт в страната. През 1946 г. с решение на правителството отделът е включен в състава на тогавашното Министерство на вътрешните работи с ранг на Управление за държавна сигурност — УДБ (Управа државне безбедности). Началникът на управлението е назначен с ранг първи заместник-министър. Организационно УДБ е структурирано по функционален признак и подразделенията извършват разузнавателна и контраразузнавателна дейност в страната и чужбина.
В началото на 60-те години с решение на ССУП (Савезни секретариат унутрашних послова — Министерство на вътрешните работи на Югославия) УДБ е преименувано СДБ (Служба државне безбедности). Активна помощ на СДБ в изпълнение на специфичните й задачи оказва СЯБ — Служба явна безбедност, към МВР, която се бори със стопанската и криминалната престъпност.
Към Министерството на външните работи е създадено разузнавателното звено за изследване и документация, чиито служители използват предимно открити (законови) методи и средства за събиране на информация и за разузнавателна дейност. Те събират информация главно от политически, икономически и социален характер, като активно обработват чуждите средства за масова информация — специализирани професионални списания и издания, статистически справочници, ведомствени, държавни, регионални и глобални информационни мрежи и други източници.
Звеното за изследване и документация има главно 2 направления за работа: поддържане на официални контакти с членове на югославските колонии зад граница и наблюдение на проявите им и участието им в обществения живот в приемащите страни; събиране и анализиране на информацията, постъпваща от официалните дипломатически и консулски представителства на Югославия.