На читателя предлагаме прост и удобен начин за запознаване със съдържанието на енциклопедията. Най-добре е да се започне с обзорните статии, посветени на която и да е страна или тема, а от нея вече да се тръгне към другите доразвиващи и конкретизиращи тази тема статии, ориентирайки се по препратките. Впрочем понякога на читателя ще му се наложи да се довери на своята интуиция, впускайки се в търсене (което е сродно на разузнавателното) на едно или друго интересуващо го име, страна, организация предмет и т.н., но по този път не всичко ще бъде лесно, тъй като „шпионажът, — както пише Питър Райт в своята книга «Ловец на шпиони» («Spycatcher»), — това е престъпление, почти лишено от улики, затова интуицията, за добро или зло, винаги играе голяма роля за успешното му разобличаване“.
Измамата е така дълбоко вплетена в шпионажа, че автор, сблъскал се с тази тема, неизбежно поема върху себе си адския труд да отдели зърното от плявата, т.е. истината, покрита отвсякъде с лъжи — понякога случайно, а понякога преднамерено. „Поради самата му същност шпионажът е труден за изследване, а често е почти невъзможно да се установи какво точно се е случило по време на някое събитие“, се казва в „Нишка на заблуждението“ („Thread of Deceit“) — книга за „митовете“ на шпионажа през Втората световна война, написана от члена на британския парламент от Консервативната партия и водещ експерт по история на английското разузнаване Рупърт Алъсън, известен под литературния псевдоним Найджъл Уест.
Невинаги е възможно да се разкаже подробно и достоверно за съдбата на разузнавачи, специални служби и операции от Първата и Втората световна война. Още по-трудно е, когато те са оказали някакво сериозно влияние върху тези грандиозни въоръжени конфликти. Но все пак има крупни и важни имена и названия, които сме включили в енциклопедията: ЦИЦЕРОН, ШПИОНСКИ КРЪГ ЛУСИ, МИНСМИЙТ, ЧЕРВЕНИЯТ ОРКЕСТЪР, ДУШКО ПОПОВ, РИХАРД ЗОРГЕ, УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ, СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА, КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ.
Военновременните британски, американски и германски криптоложки усилия също са включени като отделни статии заради изключителната им важност по време на Първата и Втората световна война, както и през Студената война. (Вж. КРИПТОАНАЛИЗ; ЕНИГМА; МЕДЖИК; СТАЯ 40; ВЕНОНА; УЛТРА.)
Достатъчно подробно е предадена дейността (кога ефективна, кога не особено ефективна) на специалните служби от различни страни и в различно време. Отделни статии са посветени например на АБВЕРА, ЦРУ, КГБ, МИ–5, МИ–6, НКВД, АНС, ГЕСТАПО, БНД, УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ. Струва си да се отбележи, че някои организации, като КГБ, НКВД, ГЕСТАПО, по-скоро са свързани с държавната сигурност, отколкото с разузнаването, изпълнявайки чисто полицейски функции. Понятията шпионаж, разузнаване и шпионин не са включени като статии в тази книга, тъй като са общоприети. Ето как ги определяме:
ШПИОНАЖ: Разузнавателна дейност, чиято цел е тайното събиране на сведения.
РАЗУЗНАВАНЕ: Събиране на информация, подробно анализирана и проверена, въз основа на която се правят изводи по предварителна заявка и според определени изисквания на клиенти (както обикновено се наричат поръчителите на разузнавателна информация).
ШПИОНИН, РАЗУЗНАВАЧ: Човек, нает от правителство или организация за събиране на тайна информация, отнасяща се до друга, обикновено вражески настроена организация или страна. (Думата рядко се използва от професионалисти в разузнаването. Те използват термина агенти.)
В знак на признателност
Голяма част от написаното в „Енциклопедия на шпионажа“ е въз основа на правителствени документи, книги и статии, лична кореспонденция, материали от съдебни процеси (особено що се отнася до неотдавнашни шпионски операции), лекции и изказвания на конференции по въпросите на шпионажа. Разговаряхме и с хора, непосредствено свързани с шпионажа или разузнаването. Някои от тях не можем открито да назовем. Те ще разберат, че става дума за тях. Ние им благодарим за помощта.