— Това означава, че нашият непознат е един от онези, които пътуват с момичето — казва де Соя. — И че е милостив — ако не глупав.
— Може да е бил бракониер — казва Грегориъс. — Никога няма да разберем.
— Защо не, сержант? — пита де Соя.
— Ами, капитане, всички доказателства са там долу, нали? Той посочва вълнуващото се лилаво море зад прозорците. — Флотските момчета казват, че е дълбоко десет хиляди клафтера или повече — това са почти двайсет хиляди метра вода, сър. Каквито и трупове да е имало, вече са изядени от рибите. А ако избягалият е бил бракониер… е, Мирът няма централен ДНК-архив… ще трябва да търсим на неколкостотин планети. Никога няма да го открием.
Отец-капитан де Соя отпуска ръце и леко се усмихва.
— Това е един от онези редки случаи, в които грешите, сержант. Само гледайте.
През следващата седмица де Соя събира всички бракониери в радиус от хиляда километра и ги подлага на разпит с наркотика на истината. В процеса участват двайсет и четири морски кораба и над осем хиляди мирски служители. Разходите са огромни. Епископ Меландриано едва не получава удар и отлита на станция три-двайсет-шест по централното течение, за да сложи край на това безумие. Отец-капитан де Соя арестува свещеника и го праща в един отдалечен манастир, на девет хиляди километра, близо до полярната ледена шапка.
И решава да претърси океанското дъно.
— Няма да намерите нищо, сър — казва лейтенант Спроул. — Там долу има толкова много хищни риби, че нищо органично не може да стигне и на сто клафтера дълбочина, без да бъде изядено, та какво остава за дъното… а според измерванията ни през тази седмица, това са дванайсет хиляди клафтера. Освен това на Mare Infinitum има само две подводници, които могат да се спускат на такава дълбочина.
— Знам — отвръща де Соя. — Заповядах да ги пратят тук. Ще пристигнат утре с фрегатата „Страсти Христови“.
По изключение лейтенант Спроул остава безмълвен.
Де Соя се усмихва.
— Нали знаете, синко, че лейтенант Белиъс е бил прероден християнин? И че кръстоидът му не е бил намерен?
За миг устата на Спроул увисва отворена.
— Да, сър… Искам да кажа… да, но… сър, за да бъде възкресен, искам да кажа… не трябва ли да намерят тялото непокътнато, сър?
— Няма такова нещо, лейтенант — отвръща отец-капитан де Соя. — Само сравнително голямо парче от кръста. който всички ние носим. Мнозина добри католици са били възкресени само от няколко сантиметра непокътнат кръстоид и парченце плът, което може да бъде ДНК-тестувано и нормално развито. Спроул поклаща глава.
— Но, сър… това е било преди повече от девет Големи прилива. Не е останал нито квадратен милиметър от лейтенант Белиъс или от кръстоида му.
Де Соя се приближава до прозореца.
— Навярно, лейтенант. Навярно. Но ние дължим на нашия брат християнин да положим всички усилия, нали? Освен това, ако на лейтенант Белиъс бъде дарено чудото на възкресението, той трябва да бъде обвинен в кражба, предателство и опит за убийство, нали?
Като използват най-съвършените налични методи, местните съдебни експерти са в състояние да свалят неидентифицирани отпечатъци от пръсти от една чаша за кафе от столовата, въпреки многобройните измивания, които тя е претърпяла през последните два месеца. С едно изключение всички хиляди невидими отпечатъци са идентифицирани като принадлежащи на гарнизонните войници или гостуващите рибари. Изключението е отделено заедно с неидентифицирания ДНК-модел.
— В дните на Мрежата — казва главният съдебен експерт доктор Холмър Риюм — мегаинфосферата би ни свързала с централния архив на Хегемонията за секунди посредством векторната връзка. Щяхме да получим информацията почти мигновено.
— Ако имахме малко сирене, бихме могли да си направим сандвич с шунка и сирене — отвръща отец-капитан де Соя. — Стига да имахме шунка и хляб.
— Какво? — пита доктор Риюм.
— Няма значение — отвръща де Соя. — Очаквам да получим имформацията след няколко дни. Доктор Риюм е озадачен.
— Как? Проверихме планетарните инфобанки. Проверихме всички бракониери, които заловихте… и трябва да кажа, че на Mare Infinitum никога досега не е имало толкова масови арести. Нарушавате деликатното равновесие на корупцията, съществувало тук от векове.
— Не се интересувам от деликатните равновесия на корупцията, докторе.
— Разбирам — казва Риюм. — Но не мога да разбера как очаквате информацията след дни. Нито Църквата, нито Мирът има централен архив на всички граждани на различните светове от Мира, още по-малко от Периферията и районите на прокудените…