— Всички мирски светове имат свои собствени архиви — тихо отвръща де Соя. — На кръщенията и тайнствата на кръста. На браковете и смъртите. Военни и полицейски архиви.
Доктор Риюм безпомощно разперва ръце.
— Но откъде ще започнете?
— Оттам, където има най-голям шанс да го открием — отвръща отец-капитан де Соя.
Междувременно в шестстотинте клафтера на морската бездна, до които се съгласяват да се спуснат двете подводници, не е открито нищо от бедния лейтенант Белиъс. На повърхността са зашеметени стотици дъгови акули и съдържанието на стомасите им е подложено на анализ. Отново нито Белиъс, нито останки от него или от кръстоида му. Събрани са хиляди други морски боклукчии в радиус от двеста клика и в хранопроводите им са открити парчета от двама бракониери, но нито следа от Белиъс или непознатия. На станция три-двайсет-шест по централното течение е отслужена погребална литургия за лейтенанта, за когото казват, че е умрял от истинската смърт и е намерил истинското безсмъртие.
Де Соя заповядва на капитаните на подводниците да се спуснат по-надълбоко. Капитаните отказват.
— Защо? — пита йезуитът. — Докарах ви тук, защото корабите ви могат да се спускат до дъното. Защо не искате да го сторите?
— Заради светлоустите — отвръща по-старшият от двамата капитани. — За да претърсваме, трябва да използваме прожектори. До шестстотин клафтера сонарът и дълбочинният ни радар могат да ги засекат и ние можем да ги убием на повърхността. Под тази дълбочина няма да имаме никакъв шанс. Няма да се спуснем по-надълбоко.
— Ще се спуснете — отвръща отец-капитан де Соя и папският диск проблясва на черния фон на расото му. Старшият капитан прави крачка към него.
— Можете да ме арестувате, да ме разстреляте, да ме отлъчите… Аз няма да отведа хората си и кораба долу на сигурна смърт. Вие не сте виждали Светлоустия, отче.
Де Соя приятелски поставя ръка на рамото на капитана.
— Няма да ви арестувам, разстрелям или отлъча, капитане. И скоро ще видя Светлоустия. Навярно повече от един.
Капитанът не го разбира.
— Заповядах да пристигнат още три щурмови подводници от океанския флот — пояснява де Соя. — Ще открием и убием всеки светлоуст или каквото и да е друго представляващо опасност същество в радиус от петстотин клика. Когато се спуснете, районът ще е напълно безопасен.
Старшият капитан поглежда колегата си и после връща очи към де Соя.
— Знаете ли колко струва един светлоуст? Чуждопланетните рибари и големите фабрики в Тереза…
— Петнайсетина хиляди сейдона — отвръща де Соя. — Това е около трийсет и пет хиляди мирски флорина. Почти петдесет хиляди търговски марки. Парчето. — Йезуитът се усмихва. — И тъй като вие ще получите трийсет процента за откриването на светлоустите, за да могат корабите да ги убият, пожелавам ви успешен лов.
Двамата капитани припряно излизат.
Де Соя за първи път праща някой друг с „Рафаил“ да изпълнява задачите му. Сержант Грегориъс заминава сам с „архангела“ и носи със себе си информацията за ДНК-моделите и отпечатъците от пръстите, както и нишки от Хокинговото килимче.
— Запомнете — казва де Соя по теснолъчевия канал от платформата няколко минути преди „Рафаил“ да се прехвърли в квантовото пространство. — На Хиперион все още има сериозно мирско присъствие и поне два фотонни кораба постоянно в системата. Те ще ви откарат в столицата за възкресението ви.
Завързан в ускорителната си кушетка, сержант Грегориъс само изсумтява. Лицето му изглежда на екрана отпуснато и спокойно, въпреки предстоящата смърт.
— Ще изгубите три дни за това, разбира се — продължава де Соя, — и — струва ми се — не повече от един ден, за да проверите архива. И после се връщате.
— Ясно, капитане — отвръща Грегориъс. — Няма да си губя времето по баровете в Джактаун.
— Джактаун ли? — пита де Соя. — А, да… старият прякор на столицата. Е, сержант, ако искате да прекарате една истинска вечер на Хиперион в бар, пийте на моя сметка. Прекарахте достатъчно месеци на сухо с мен.
Грегориъс се ухилва. Часовникът показва трийсет секунди до квантовия скок и болезнената смърт.
— Не се оплаквам, капитане.
— Много добре — казва де Соя. — Приятно пътуване. А… и още нещо, сержант.
— Да, сър? — Десет секунди.
— Благодаря ви, сержант.
Отговор няма. Изведнъж от другия край на кохерентния тахийонов тесен лъч няма нищо. „Рафаил“ е извършил квантовия скок.
Пет светлоусти са засечени и убити от корабите. С командния си топтер де Соя отлита до всеки от труповете.
— Мили Боже, та те са по-големи, отколкото си ги представях — казва той на лейтенант Спроул, когато стигат над първата от рибите.