Застанах на едно коляно на ръба на сала, загребах шепа вода, вдигнах я към устните си и я опитах.
— Солена е — казах аз. — Толкова солена, колкото морето на Mare Infinitum.
А. Бетик освети с фенера си ледената стена на десет метра пред нас.
— Спуска се чак до повърхността на водата — рече той. — И продължава малко под нея. Но течението продължава нататък.
За миг усетих надежда.
— Загасете фенерите — казах аз и чух гласа си да отеква в мъгливата кухина на пещерата.
Надявах се, че ще видя проблясък на светлина през или под ледената стена — знак за спасение, указание, че ледената пещера свършва.
Мракът беше пълен. Никакво чакане не приспособи очите ни към него. Изругах и ми се прииска да не бях загубил очилата за нощно виждане на Mare Infinitum: ако работеха тук, това би означавало, че светлината се процежда отнякъде. Почакахме още минута в слепота. Можех да чуя треперенето на Енея, наистина да почувствам парата от дишането ни.
— Запалете фенерите — казах накрая. Нямаше нито проблясък надежда.
Осветихме стените, тавана и отново реката. Влагата продължаваше да се издига и кондензира горе. В димящата вода постоянно падаха ледени шушулки.
— Къде… сме? — попита Енея. Зъбите й тракаха.
Порових в раницата си, намерих термоодеялото, което бях взел от кулата на Мартин Силенъс толкова отдавна, и я завих.
— Това ще запазва топлината. Не… ще я усилва.
— Можем да я споделим — предложи момичето.
Приклекнах до нагревателния куб и включих проводящата му енергия на максимум. Пет от шестте керамични лица започнаха да греят.
— Ще я споделим, когато се наложи — отвърнах аз. После осветих ледената стена, която запречваше пътя ни. — За да отговоря на въпроса ти, предполагам, че сме на Сол Дракони Септем. Някои от по-богатите ми… и по-яки клиенти в блатата разправяха как били ловували арктически духове.
— Съгласен съм — рече А. Бетик. — Тази планета има гравитационно поле едно-точка-седем g — продължи андроидът. — Твърди се, че след Падането и прекратяването на хегемонийския проект за тераформиране, по-голямата част от нея се е върнала в хиперледниковото си състояние.
— Хиперледниково? — повтори Енея. — Какво означава това? — Страните й донякъде бяха възвърнали цвета си, откакто термоодеялото запазваше топлината й.
— Означава, че по-голямата част от атмосферата на Сол Дракони Септем е твърда — поясни андроидът. — Замръзнала.
Енея се огледа.
— Струва ми се си спомням, че майка ми разказваше за това място. Веднъж преследвала тук някого. Беше лусусианка, нали знаете, така че бе свикнала със стандартна гравитация едно-точка-пет g, но дори тя си спомняше, че този свят е неприятен. Изненадана съм, че Тетида минава оттук.
А. Бетик се изправи, за да освети отново с фенера си наоколо, после приклекна близо до нагревателния куб. Дори неговият як гръб се беше изгърбил от силната гравитация.
— Какво пише в пътеводителя? — попитах. Той извади малкото томче.
— Много кратки бележки, сър. Тетида е била продължена до Сол Дракони Септем съвсем малко преди да публикуват книгата. Тече в северното полукълбо, точно зад района, който Хегемонията се опитвала да тераформира. Изглежда, основната атракция в този участък на реката е била възможността да се види арктически дух.
— Онова нещо, което ловували приятелите ти ли? — попита ме Енея. Кимнах.
— Бяло е. Живее на повърхността. Много е бързо. Много смъртоносно. Било е почти напълно изчезнало по време на Мрежата, но след Падането броят му се увеличил, според разказите на ловците. Очевидно се храни с човешките обитатели на Сол Дракони Септем… с каквото е останало от тях. След Падането оцелели само местните — хеджирските колонисти, заселили се тук преди векове. Предполага се, че са примитивни. Ловците казваха, че единственото животно, което местните могат да ловуват тук, било духът. А местните мразят Мира. Имаше слухове, че убивали мисионери… използвали сухожилията им за тетиви, точно както и на духовете.
— Тази планета никога не е приемала властите на Хегемонията — рече андроидът. — Според легендата местните останали много доволни от Падането на телепортаторите. До чумата, разбира се.
— Чума ли? — попита Енея.
— Ретровирус — отвърнах аз. — Той намалил хегемонийското човешко население от неколкостотин милиона на по-малко от милион. Повечето от оцелелите били убити от няколкото хиляди местни. Другите били евакуирани през първите дни на Мира. — Замълчах и погледнах към момичето. Завита в термоодеялото, Енея приличаше на рисунка на малка мадона. Кожата й блестеше на светлината на фенера и куба. — Времето след Падането било сурово за старата Мрежа.