— Тогава ще умрем от другата страна на тази стена — отвърнах аз. Парата от дъха, ми увисна пред мен. — По-добре е, отколкото да умрем тук.
След миг мълчание А. Бетик рече:
— Планът ви ми изглежда единственият ни шанс, господин ЕНДИМИОН, но — трябва да разберете, това е логично — аз би трябвало да се гмурна във водата. Вие се възстановявате, още сте слаб от неотдавнашните си рани. Бил съм биопроизведен, за да издържам на екстремни температури.
— Не чак толкова екстремни — възразих аз, — Виждам, че трепериш. Освен това не знаеш къде да поставиш зарядите.
— Можете да ми обясните, господин ЕНДИМИОН. По комуникатора.
— Не знаем дали ще работи през този лед — настоях аз. — Освен това ще е сложно. Зарядите трябва да се поставят точно на необходимите места.
— Все пак единственото разумно…
— Може и да е разумно — прекъснах го аз, — но няма да стане. Това е моя работа. Ако аз… се проваля, опитай ти. Освен това ще имам нужда от някой много силен, който да ме изтегли обратно срещу течението, успял или неуспял. — Приближих се до него и поставих ръка на рамото му. — Този път ще използвам старшинството си над теб, А. Бетик.
Енея отметна термоодеялото, въпреки че трепереше.
— Какво старшинство? — попита тя. Изпънах се в целия си ръст и заех пародийно героична поза.
— Трябва да ти съобщя, че в хиперионската планетарна гвардия бях сержант-копиеносец трети клас. — Заявлението, ми беше провалено съвсем малко от тракането на зъбите ми.
— Сержант — каза детето.
— Трети клас — допълних аз.
Енея обви ръцете си около мен. Прегръдката ме изненада и аз спуснах ръце, за да я потупам несръчно.
— Първи клас — тихо каза тя. После отстъпи назад, затропа с крака, подухна в шепите си и рече: — Добре… какво да правим ние?
— Ще взема каквото ми трябва. Защо не донесеш онова стометрово въже, което сте използвали за котва на Mare Infinitum? Би трябвало да е достатъчно. А. Бетик, моля те, остави сала да се придвижи към ледената стена.
За момента и тримата имахме работа. Когато отново се събрахме в предната част на сала под скъсената мачта с отслабващия фенер, аз се обърнах към Енея:
— Все още ли смяташ, че някой или нещо ни праща точно на определени светове по Тетида?
Няколко секунди момичето се оглеждаше в мрака. В реката някъде зад нас с кух плясък падна сталактит.
— Да — отвърна тя.
— И каква е причината за тази задънена улица?
— Изкушение — отвърна тя. Не я разбрах.
— Изкушение за какво?
— Мразя студа и мрака — отвърна момичето. — Винаги съм ги мразила. Навярно някой ме изкушава да използвам определени… способности… които още не съм изпитала както трябва. Някои сили, които не съм заслужила.
Погледнах надолу към вихрещите се черни води, в които щях да плувам след по-малко от минута.
— Е, детенце, ако притежаваш сили или способности, които биха могли да ни измъкнат оттук, предлагам да ги изпробваш и използваш, независимо дали си ги заслужила.
Дланта й докосна ръката ми. Носеше резервния ми чифт вълнени чорапи вместо ръкавици.
— Прав си — рече тя и парата от дъха й замръзна по ръба на смачканата й нахлупена до носа шапка. — Но сега нищо от онова, което някога ще науча, не може да измъкне трима ни оттук. Знам, че е вярно. Навярно изкушението е… Няма значение, Рол. Хайде просто да видим дали ще успеем да се измъкнем.
Кимнах, поех си дъх и съблякох всичко освен бельото си. Студът беше ужасен. Докато завързвах въжето около кръста си, забелязах, че пръстите ми вече започват да се вцепеняват. Взех раницата с пластичния взрив от А. Бетик и казах:
— Речната вода може да е достатъчно студена, за да спре сърцето ми. Ако не дръпна силно въжето един път през първите трийсет секунди, изтеглете ме.
Андроидът кимна. Вече се бяхме уговорили за другите сигнали, които щях да използвам.
— А ако ме изтеглите и съм в кома или мъртъв — допълних аз, като се опитвах да говоря небрежно, — не забравяйте, че можете да ме съживите дори няколко минути след спирането на сърдечната ми дейност. Тази студена вода би трябвало да забавя смъртта на мозъка.
И се плъзнах през борда в черната вода.
37.
Идеята на де Соя е да изостави бавната обиколка на „Рафаил“ и да се прехвърли направо в първата от завладените от прокудените системи.
— Каква полза от това, сър? — пита капрал Кий.
— Навярно никаква — признава отец-капитан де Соя. — Но ако прокудените са намесени във всичко това, можем да открием някаква следа.
Сержант Грегориъс потърква челюстта си и казва:
— Да, и може да попаднем в плен на някой рояк. Корабът не е най-добре въоръженият във флотата на Негово светейшество, ако не възразявате, че го казвам, сър.