Всичко това е смътно познато на слисания де Соя, както и любезното лице на дребния топчест свещеник, който му носи супа. Накрая възстановяващите се синапси на отец-капитан де Соя правят връзката: това е отец Баджо, възкресителният капелан, когото за последен път е видял във ватиканските градини и е бил сигурен, че няма да види отново. Докато отпива от бульона, йезуитът поглежда през прозореца към бледосиньото небе и си мисли:
„Пацем“. Опитва се да си спомни събитията, които са го довели тук, но последното нещо, което помни, е разговорът с Грегориъс, Кий и Ретиг, дългото изкачване от гравитационния кладенец на Mare Infinitum и 70 Офиучи А, после разтърсването на прехвърлянето.
— Как? — промълвява той и хваща любезния свещеник за ръкава. — Защо?… Как?
— Хайде, хайде — казва отец Баджо, — просто почивайте, синко. Ще имате време да обсъждате всичко по-късно. Има време за всичко.
Приспан от мекия глас, приятната светлина и богатия на кислород въздух, де Соя затваря очи и заспива. Сънищата му са зловещи.
До обедното хранене — пак бульон — за де Соя става ясно, че любезният, закръглен отец Баджо няма да отговори на никой от въпросите му: няма да отговори как е стигнал на Пацем, няма да отговори къде и как са хората му, няма да отговори и защо няма да отговори.
— Скоро ще дойде отец Фарел — казва капеланът, сякаш това обяснява всичко. Де Соя събира сили, изкъпва се и се облича, опитва се да се съсредоточи и чака отец Фарел.
Отец Фарел пристига към средата на следобеда. Той е висок, слаб, аскетичен свещеник — командир от Легионите на Христа, бързо и с лека изненада научава де Соя — и гласът му, макар и тих, е отсечен и делови. Очите на Фарел са сиви и студени.
— Любопитството ви е разбираемо — казва отец Фарел.
— И несъмнено сте все още малко объркан. Това е нормално за току-що преродените.
— Страничните ефекти са ми познати — с леко иронична усмивка отвръща де Соя. — Но съм любопитен. Как така се събудих на Пацем? Какво се случи в системата на Хеброн? И как са хората ми?
Докато говори, сивите очи на Фарел не премигват.
— Първо последният въпрос, отец-капитан. Вашите сержант Грегориъс и капрал Кий са добре… докато разговаряме, те се възстановяват след възкресението си във възкресителния параклис на швейцарската гвардия.
— А копиеносец Ретиг? — пита де Соя. Предчувствието, надвиснало над него, откакто се е събудил, размахва тъмните си криле.
— Страхувам се, че е мъртъв — отвръща Фарел. — От истинската смърт. Бяха отслужени последните обреди и тялото му е предадено на дълбините на космоса.
— Как е умрял… от истинската смърт, искам да кажа? — успява да промълви де Соя. Плаче му се, но устоява, защото не е сигурен дали е от скръб, или от ефектите от възкресението.
— Не знам подробностите — казва високият мъж. Двамата са в малката всекидневна в енорийското жилище, използвано за срещи и важни обсъждания. Сами са, ако не се броят очите на светци, мъченици, Христос и майка Му. — Изглежда, след връщането на „Рафаил“ от системата на Хеброн е имало повреда в автоматичната възкресителна ясла — продължава Фарел.
— Връщане от Хеброн? — повтаря де Соя. — Страхувам се, че не разбирам, отче. Програмирах кораба да остане там, освен ако не го преследват силите на прокудените. Така ли е станало?
— Очевидно — отвръща легионерът. — Както казах, не съм запознат с техническите подробности… нито пък съм компетентен в техническите въпроси… но доколкото разбрах, вие сте програмирали архангелския си куриер да проникне в контролирания от прокудените космос…
— Трябваше да изпълним мисията си на Хеброн — прекъсва го де Соя.
Фарел не възразява срещу прекъсването, нито пък променя неутралното си изражение, но де Соя се взира в студените му сиви очи и не го прекъсва отново.
— Както казвах, отец-капитан, доколкото разбрах, вие сте програмирали кораба си да проникне в космоса на прокудените и — ако не му попречат — да влезе в орбита около планетата Хеброн.
Отец-капитанът потвърждава думите му с мълчанието си. Тъмните му очи отвръщат на сивия поглед — засега без враждебност, но той е готов да се защитава от всякакви обвинения.
— Куриерският ви кораб се казва „Рафаил“, нали? Де Соя кимва и изведнъж разбира, че внимателно подбраните изрази, зададените въпроси, въпреки че отговорите са известни — всичко това издава почерка на юрист. Църквата има много юридически консултанти. И инквизитори.
— Изглежда, „Рафаил“ е изпълнил програмирането ви, след прехвърлянето не е срещнал незабавна съпротива и е влязъл в орбита около Хеброн — продължава Фарел.