Отец-капитан де Соя се представя двайсет минути преди определената му за 0730 ч. среща и му дават емблема, която ще го преведе през влажните проходи и коридори на замъка. Фреските, поръчвани от папите през Средновековието, отдавна са избледнели и изпопадали. Замъкът Сант Анджело отново е придобил характера на гробница и крепост. Де Соя знае, че укрепеният проход от Ватикана до замъка също е бил донесен от Старата Земя и че една от целите на Светата инквизиция през миналите два века е била да снабди замъка с модерни оръжия и отбранителни системи, така че пак да може да предлага спешно убежище на папата в случай, че Пацем бъде сполетян от междузвездна война.
Пътят му отнема двайсет минути и отец-капитанът трябва да минава през многобройни проверки и врати, охранявани не от пременените в ярки одежди швейцарски гвардейци, а от облечените в черно-сребристи униформи сили за сигурност на Светата инквизиция.
Самата килия за разпит далеч не е толкова мрачна, колкото древните коридори и стълбища, които водят към нея: две от трите вътрешни стени са осветени от плотове еластично стъкло и блестят в меко жълто; два слънцеглобуса разпръскват слънчевата светлина от колекторите си на покрива, който е на трийсет метра над тях; спартанската стая е мебелирана с модерна заседателна маса — столът на де Соя е срещу онези на петимата инквизитори, но е същият като техните по украса и удобства — до едната стена стои стандартен кабинетен работен център с клавиатури, инфоекрани, дисков процеп и виртуални щекери. Има и шкаф с машина за кафе и закуски.
Де Соя трябва да почака само минута преди да пристигнат инквизиторите. Кардиналите — един йезуит, един доминиканец и трима легионери на Христос — се представят и здрависват. Де Соя носи своята черна униформа от мирския флот с римската си якичка и облеклото му контрастира с тъмночервените инквизиторски туники с техните черни петлици. Разменят си обичайните любезности — кратко разговарят за здравето и успешното възкресение на отец-капитана, предлагат му храна и кафе и той приема кафето, — след което заемат местата си.
Според традицията от първите дни на Светата инквизиция и обичая на Подновената Църква, когато обект на разпит са свещеници, разговорът се води на латински. Всъщност само един от петимата кардинали може да говори на древния език. Въпросите са любезни, официални и неизбежно отправени в трето лице. Накрая на обекта на разпита се дават преписи на латински и хегемонийски английски.
ИНКВИЗИТОР: Докладвал ли е отец-капитан де Соя за успех в откриването и задържането на детето, известно като Енея?
О.К. ДЕ СОЯ: Имах контакт с детето. Не успях да го задържа.
ИНКВИЗИТОР: Нека каже какво е значението на „контакт“ в този контекст.
О.К. ДЕ СОЯ: Два пъти засякох кораба, който отнесе детето от Хиперион. Веднъж в системата на Парвати и втори път близо до и на Ренесанс Вектор.
ИНКВИЗИТОР: Тези неуспешни опити за пленяване на детето са документирани и надлежно приложени към дело. Твърди ли той, че детето е щяло да загине от собствената си ръка в системата на Парвати преди специално обучените швейцарски гвардейци на борда на кораба да успеят да проникнат и да вземат детето под охраната си?
О.К. ДЕ СОЯ: Тогава смятах така. Мислех, че рискът е прекалено голям.
ИНКВИЗИТОР: А доколкото му е известно, старшият по чин швейцарски гвардеец, отговарящ за действителната абордажна операция — сержант Грегориъс — бил ли е съгласен с отец-капитана, че операцията трябва да се прекрати?
О.К. ДЕ СОЯ: Не съм сигурен за мнението на сержант Грегориъс след отмяната на абордажната операция. Тогава настояваше да продължи.
ИНКВИЗИТОР: А знае ли той мнението на другите двама войници, участвали в абордажната операция?
О.К. ДЕ СОЯ: Тогава искаха да продължат. Бяха тренирали усилено и бяха готови.-Моето мнение обаче беше, че рискът детето да се нарани само е прекалено голям.