— Преминете на обичайното търсене — нарежда де Соя. — Кажете на екипажа да свали бойната готовност. — Екипажът на модерния фотонен кораб се състои само от тези дванайсет офицери и шестима други, пръснати из кораба.
Майка командир Стоун внезапно се обажда:
— Сър, смущение от Хокингов двигател под ъгъл седемдесет и две, координати две-двайсет-девет, четирийсет-три, едно-нула-пет. Изходна точка от свръхсветлинна скорост на седем-нула-нула-точка-пет-хиляда клика. Вероятност за самотен кораб деветдесет и шест процента. Релативна скорост неизвестна.
— Пълна бойна готовност — казва де Соя и леко се усмихва, без да го съзнава. Навярно прокудените са се втурнали да спасяват гората си. Или може би е имало самотен защитник и той просто се е оттеглил някъде зад Ойортния облак на системата. Или пък това е преден пост на цял рояк от бойните части на прокудените и в такъв случай неговата спецчаст е обречена. Каквато и да е заплахата, отец-капитан де Соя предпочита да се сражава с тези… с тези вандали.
— Корабът излъчва съобщение — докладва свързочникът от мястото си над главата на де Соя.
— Много добре — казва отец-капитан де Соя. Той гледа как екранът мига пред очите му, превключва шунта си и отваря няколко виртуално-оптични канала. Сега Бойният контролен център изчезва и капитанът стои в пространството като гигант, висок пет милиона клика, виждайки собствените си кораби като точици с пламтящи опашки, извитата колона от дим, която представлява унищожената гора, извиваща се край него на височина на пояса му, и този натрапник, който премигва на седемстотин хиляди клика и на една ръка разстояние над равнината на еклиптиката. Червените сфери около корабите му показват външни полета с бойна сила. Пространството се изпълва с други цветове, представящи сензорни данни, импулси на излъчване и прицелване. Работейки на такова милисекундно тактическо равнище, де Соя може да стреля с оръдия или да освобождава енергия като посочва и щрака с пръсти.
— Сигнални обозначения — докладва свързочният офицер. — Проверка на текущите кодове. Това е мирски куриер. Клас „архангел“.
— Без екипаж? — пита де Соя. Той отчаяно се надява да е така. Машините от клас „архангел“ могат да стигнат до всяка точка в познатия космос за броени дни — реалновремеви дни! — а не за седмиците корабно и годините реално време, които са нужни на всички останали кораби. Никой обаче не оцелява при пътуването на архангелите.
Майка командир Стоун пристъпва в тактическата среда заедно с него. Черната й туника е почти невидима на фона на космоса, така че бледото й лице като че ли се носи над еклиптиката и слънчевата светлина от виртуалната звезда осветява резките й скули.
— Не, сър — тихо отвръща тя. Гласа й може да чуе само де Соя. — Светлинните сигнали показват, че двамата членове на екипажа са в сомния.
— Мили Боже — прошепва де Соя. Това е по-скоро молитва, отколкото проклятие. Дори в поставените под висока гравитация резервоари за сомния тези двама души, вече убити по време на пътуването със свръхсветлинна скорост, сега щяха да са невероятно тънък пласт протеиново тесто. — Пригответе възкресителните ясли — казва той по командния канал.
Майка командир Стоун докосва шунта зад ухото си и се намръщва.
— Има и друго съобщение. Куриерите хора подлежат на възкресение с приоритет „Алфа“. Разпределение на равнище „Омега“.
Главата на отец-капитан де Соя рязко се обръща и той мълчаливо поглежда заместника си. Димът от горящата орбитална гора се вие около кръстовете им. Приоритетното възкресение противоречи на църковната доктрина и на правилата на мирското командване. Освен това е и опасно — възможността за непълно възстановяване при обичайния тридневен период е около нула, а на тричасово равнище стига почти до петдесет процента. А приоритетно равнище „Омега“ означава Негово светейшество на Пацем.
Де Соя вижда тази информация през очите на заместника си. Този куриерски кораб е от Ватикана. Или някой оттам, или някои от мирското командване, или пък и от двете места е сметнал това съобщение за достатъчно важно, че да прати незаменимия архангелски куриерски кораб, да убие двама висши мирски офицери — тъй като машината не може да се повери на никой друг — и да подложи същите тези двама на риска от непълно възкресение.
— Много добре, командир — казва де Соя. — Наредете и на трите кораба да изравнят скоростта си. Пригответе група за качване на борда. Искам резервоарите за сом-ния да бъдат прехвърлени и възкресението да бъде завършено до нула-шест-трийсет часа. Моля, предайте поздравите ми на капитан Хърн на „Мелхиор“ и на майка капитан Буле на „Гаспар“ и ги помолете да се присъединят към мен на „Балтазар“10 за срещата с куриерите в нула-седем-сто часа.