Де Соя учтиво кимва, но всъщност вниманието му е съсредоточено върху фреската на Рафаел, която зърва мимоходом през отворената порта на папския апартамент. Той знае общите линии на историята: папа Юлий II се уморил от „старомодните“ фрески на такива второстепенни гении като Пиеро дела Франческа и Андреа дел Кастаньо, затова през есента на 1508 г. довел двайсет и шест годишния гений от Урбино Рафаело Санцио — известен също като Рафаел. В една от стаите де Соя може да види „Stanza della Segnatura“, изумителна фреска, изобразяваща Триумфа на Религиозната истина, на който се противопоставя Триумфът на Философската и Научна истина.
— Ааа — казва монсиньор Оди и спира, така че де Соя да може да погледа. — Харесва ви, а? Виждате ли Платон сред философите?
— Да — отвръща де Соя.
— Знаете ли на кого всъщност прилича? Кой е бил моделът?
— Не — отвръща де Соя.
— Леонардо да Винчи — казва монсиньор с намек за усмивка. — А Хераклит20 — виждате ли го? Знаете ли кого всъщност е изобразил Рафаел?
Отец-капитанът може само да поклати глава. Той си спомня мъничкия кирпичен марияистки параклис на родната си планета, пясъка, който постоянно навява под вратите и се натрупва под простата статуя на Девата.
— Хераклит е бил Микеланджело — казва монсиньор Оди. — А Евклид там… виждате ли го… това е бил Браманте21. Влезте, влезте по-близо.
Де Соя едва дръзва да постави крак върху богатия гоблен, който служи за килим. Фреските, статуите, позлатата по стените и високите прозорци на стаята сякаш започват да се въртят около него.
— Виждате ли онези букви върху яката на Браманте? Елате, наведете се по-близо. Можете ли да ги прочетете, синко?
— R-U-S-M — чете де Соя.
— Да, да — подсмихва се монсиньор Лукас Оди. — Rafael Urbinus Sua Manu. Хайде, хайде синко… преведете го заради стареца. Тази седмица, струва ми се, имахте преговорен урок по латински.
— Рафаел от Урбино — превежда де Соя, като по-скоро шепне на себе си, отколкото на по-високия мъж, — със собствената си ръка.
— Да. Елате насам. Ще слезем с папския асансьор до апартаментите. Не трябва да караме министъра да ни чака.
Кардинал Лурдъсами чака зад дълго ниско бюро в Стая VI, Sala dei Pontifici — така наречената „Зала на папите“. Огромният мъж не се изправя, а се завърта странично на стола си, когато съобщават за отец-капитан де Соя. Де Соя пада на едно коляно и целува пръстена на кардина ла. Лурдъсами потупва отец-капитана по главата и оста вя всякакви официалности.
— Седни, синко. Настани се удобно. Уверявам те, че малкият стол е по-удобен от този трон с права облегалка, който ми намериха.
— Фредерико — изтътва кардиналът, — не можеш да си представиш колко съм доволен и щастлив, че си преживял толкова много смърти и неприятности невредим. Изглеждаш добре, синко. Уморен, но добре.
— Благодаря ви, Ваше високопреосвещенство — отвръща де Соя. Монсиньор Оди е седнал отляво на отец-капитана, малко по-далеч от бюрото на кардинала.
— Разбрах също, че вчера си бил изправен пред трибунала на Светата инквизиция — пронизвайки с очи де Соя, казва кардинал Лурдъсами.
— Да, Ваше високопреосвещенство.
— И е минало без смазване на пръсти, надявам се? Без железни девственици и нагорещени железа. Или са те поставили на дибата? — Хихикането на кардинала сякаш отеква в огромната му гръд.
— Не, Ваше високопреосвещенство — успява да се усмихне де Соя.
— Добре, добре — казва кардиналът. Светлината на лампата на десет метра над тях се отразява по пръстена му. Той се навежда по-близо и се усмихва. — Когато Негово светейшество заповяда Светата инквизиция да възвърне старото си название, някои от невярващите си помислиха, че дните на безумие и насилие в Църквата са се върнали. Но сега знаят, че не е така, Фредерико. Единствените правомощия на Светата инквизиция се състоят в ролята й да съветва Ордените на Църквата, а единственото наказание, което може да наложи, е да препоръча отлъчване.
Де Соя облизва устните си.
— Но това е ужасно наказание, Ваше високопреосвещенство.
— Да — съгласява се кардинал Лурдъсами. Добродушието е изчезнало от гласа му. — Ужасно. Но не трябва да се тревожиш за това, синко. Този инцидент е приключен. Името и репутацията ти са напълно реабилитирани. Докладът, който трибуналът ще прати на Негово светейшество, те очиства от всякакви петна по-големи от… как да кажем… от известна безчувственост към емоциите на един провинциален епископ с достатъчно приятели в Курията, за да изиска този разпит.
Де Соя не смее да въздъхне от облекчение.
20
Хераклит Ефески (ок. 533–483 г. пр. Хр.) — древногръцки философ от йонийската школа, наречен Тъмния. — Б.пр.