Във всеки случай ние щяхме да останем с отец Главк, докато не се върнеше групата на Кучиат. Няколко минути слепият свещеник оживено бъбри с ловците и после остана на отвора на ледената пещера, очевидно заслушан, докато светлината на костения им мангал не изчезна.
После отец Главк отново ни поздрави, като прокара ръце по лицата, раменете, ръцете и дланите ни. Признавам, че никога не бях проживявал подобно представяне. Когато обхвана лицето на Енея в костеливите си шепи, старецът рече:
— Човешко дете. Никога не съм очаквал да видя отново лицето на човешко дете. Не го разбрах и попитах:
— Ами читчатуките? Те са хора. Трябва да имат деца. Преди да се „представим“ отец Главк ни бе отвел по-надълбоко в небостъргача си и после нагоре по едно стълбище до по-топла стая. Това очевидно беше жилището му — във фенерите и мангалите ярко светеха същите тлеещи топчета, каквито използваха читчатуките, само че тук имаше стотици. Наоколо бяха разположени удобни мебели, имаше древен грамофон и стените бяха покрити с книги — което ми се стори нелепо в дома на един слепец.
— Читчатуките имат деца — рече старият свещеник, — но не им позволяват да идват с групите толкова на север.
— Защо? — попитах аз.
— Заради духовете — отвърна отец Главк. — На север от старата граница на тераформиране има много духове.
— Мислех си, че читчатуките зависят от духовете за всичко — казах аз.
Старецът кимна и поглади брадата си. Тя бе голяма, бяла и достатъчно дълга, че да скрива римската му якичка. Расото му беше грижливо закърпено, но все пак изтъркано и разнищено.
— Моите приятели читчатуките зависят от малките на духовете за всичко — отвърна той. — Метаболизмът на възрастните прави кожите и костите им безполезни за нуждите на групите…
Не разбрах това, но го оставих да продължи, без да го прекъсвам.
— …духовете, от друга страна, не обичат нищо повече от читчатукски деца — каза той. — Затова читчатуките и другите са много озадачени от присъствието на малката ти приятелка толкова на север.
— Къде са децата им? — попита Енея.
— На стотици километри на юг — рече свещеникът. — С групите за отглеждане на деца. Там са… тропици. Ледът е дебел само трийсет-четирийсет метра и атмосферата е почти годна за дишане.
— Защо духовете не ходят на лов за децата дотам? — попитах аз.
— Районът е лош за тях… прекалено е топло.
— Тогава защо всички читчатуки не се преместят на юг за по-безопасно… — започнах аз и замълчах. Тежкият товар на гравитацията и студът трябва да ме бяха направили по-глупав от обикновено.
— Точно така — каза отец Главк, като долови разбиране в мълчанието ми. — Читчатуките изцяло зависят от духовете. Ловните групи — като тази на нашия приятел Кучиат — се излагат на огромен риск, за да осигурят групите за отглеждане на деца с месо, кожи и оръдия. Децата пък са изложени на риск от гладна смърт преди да им бъде осигурена храната. Читчатуките имат малко деца, но за тях те са безценни. Или, както биха казали самите те, „Утчай тук айчит чакуткучит“.
— По-… свещени, струва ми се това е думата… от топлината — преведе Енея.
— Точно така — потвърди старият свещеник. — Но аз забравям добрите обноски. Ще ви покажа стаите ви — поддържам няколко, допълнителни стаи обзаведени и отоплени, макар вие да сте първите ми нечитчатукски гости от… хм… пет стандартни десетилетия, струва ми се. Докато се настаните, ще стопля вечерята.
43.
Насред обяснението си за истинската причина за мисията на де Соя кардинал Лурдъсами се отпуска назад на трона си и маха със закръглената си ръка към високия таван.
— Какво мислиш за тази стая, Фредерико?
Приготвил се да чуе нещо жизненоважно, отец-капитан де Соя може само да премигне и да вдигне лице. Тази огромна зала е богато украсена, също като другите… не, по-украсена, защото багрите са по-живи, по-жизнени — и после открива разликата: тези гоблени и фрески са по-нови и изобразяват папа Юлий VI, който получава кръстоида от ангел Господен, други представят Бог, протегнал надолу ръка като във фреската на тавана на Сикстинската капела, нарисувана от Микеланджело, — за да удостои Юлий с тайнството на Възкресението. Де Соя вижда злия антипапа Тейлхард I — един архангел с пламтящ меч го прогонва. Други изображения и гоблени възвестяват славата на първия велик век от възкресението на самата Църква и експанзията на Мира.