Макар да признаваше, че нито един от читчатуките не е проявил ни най-малък интерес към покръстване, отец Главк изповяда, че той пък изобщо не проявява желание да ги покръства. Възхищаваше се на куража им, уважаваше честността им и бе очарован от трудно създадената им култура. Преди да ослепее — снежна слепота, така я наричаше той, а не просто перде… съчетание от студ, вакуум и силна радиация на повърхността — свещеникът пътувал с многобройни читчатукски групи.
— Тогава бяха повече — каза старецът, докато седяхме в ярко осветения му кабинет. — Изтощението взе своята дан. Докато преди петдесет години в този район имаше десетки хиляди читчатуки, днес са оцелели само неколкостотин.
През първите един-два дни, докато Енея, А. Бетик и слепият свещеник разговаряха, аз прекарвах повечето си време в разглеждане на замръзналия град.
Отец Главк осветяваше четири етажа от една висока сграда с фенери, които работеха с горивните топчета.
— За да държа духовете на разстояние — каза той. — Те мразят светлината. — Намерих стълбище и се спуснах в мрака с фенерче и готов да използвам пушката си. Двайсетина етажа по-надолу открих лабиринт от ледени тунели, които водеха към другите сгради в града. Преди десетилетия отец Главк беше означил входовете към тези погребани здания със светлинна писалка — СКЛАД, СЪД, КОМУНИКАЦИОНЕН ЦЕНТЪР, ХЕГЕМОНИЙСКИ КУПОЛ, ХОТЕЛ и така нататък. Проучих някои от тях и намерих следи от по-скорошни посещения на свещеника. При третото си проучване попаднах на дълбоки изби, в които бяха складирани високоенергийните горивни топчета. Те бяха източник и на топлина, и на светлина за стария свещеник, а освен това бяха и основната стока, която караше читчатуките да го посещават.
— Духовете им дават всичко освен горивни материали — бе казал той. — Топчетата им дават светлина и мъничко топлина. Сделката е изгодна и за двете страни — те ми дават месо и кожи от духове, аз им давам светлина, топлина и оживен разговор. Мисля, че те първи започнаха да разговарят с мен, защото моята група се състоеше от най-изящното просто число… едно! В началото криех местонахождението на склада. Сега знам, че читчатуките никога не биха ме окрали. Дори от това да зависи животът им. Дори от това да зависи животът на децата им.
Нямаше какво друго да видя в погребания град. Мракът долу беше абсолютен и фенерът ми не можеше да го разпръсне. Дори да бях имал надежди да намеря някакъв лесен начин да се измъкнем по течението до втората арка — навярно гигантски взривофакел или ядрена сонда — тези надежди скоро се разсеяха. С изключение на четирите етажа с мебели, книги, светлина, храна, топлина и разговори на отец Главк, градът бе студен и мъртъв като деветия кръг на ада.
На третия или четвъртия ден, точно преди времето за хранене, аз се присъединих към останалите в кабинета на стария свещеник. Вече бях прегледал книгите по лавиците: томове философия и теология, мистерии, астрономия, етнографски изследвания, книги по новоантропология, приключенски романи, наръчници по дърводелство, медицински проучвания, зоологически текстове…
— Най-голямата ми мъка от ослепяването ми преди трийсет години — беше казал отец Главк онзи първи ден, докато гордо ни показваше библиотеката си, — бе, че вече не мога да чета скъпите си книги. Аз съм заточеният Просперо24. Не можете да си представите времето, което ми отне да домъкна тези три хиляди тома от библиотеката на петдесет етажа надолу!
През следобедите, докато аз разглеждах, а А. Бетик отиваше да чете сам, Енея четеше на глас на слепия свещеник. Веднъж, когато влязох в стаята, без да почукам, видях сълзи по страните на стария мисионер.
Когато се присъединих към тях, отец Главк тъкмо говореше за Тейлхард — древния йезуит, а не антипапата, когото Юлий VI беше наследил.
— Той е бил санитар през Първата световна война — казваше отец Главк. — Можел е да бъде военен свещеник и да остане далеч от огневата линия, но е предпочел да бъде санитар. Наградили са го с медали за храброст, включително един, наречен „Почетен легион“.