А. Бетик учтиво прочисти гърлото си.
— Извинете ме, отче — тихо рече той. — Прав ли съм като смятам, че Първата световна война е бил дохеджирски конфликт, ограничен на Старата Земя?
Брадатият свещеник се усмихна.
— Точно така, точно така, скъпи ми приятелю. В началото на двайсети век. Ужасен конфликт. Ужасен. А Тейлхард — името му всъщност се е произнасяло Теяр — е бил в сърцето му. Омразата му към войната е продължила през целия му живот.
Отец Главк седеше в люлеещия се стол до подклаждания с горивни топчета огън в грубо изградената камина. Златистите въгленчета хвърляха дълги сенки.
— Тейлхард е бил геолог и палеонтолог. Бил е в Китай — национална държава на Старата Земя, приятели мои, — когато през 30-те години на двайсети век разработил теорията си, че еволюцията е незавършен процес и все пак има основен замисъл. Той възприемал вселената като план на Господ да обедини Христос на Еволюцията, Личното и Универсалното в едно-единствено съзнателно същество. Тейлхард — Теяр дьо Шарден — възприемал всяка стъпка от еволюцията като знак за надежда — дори масовите унищожения като причина за радост. Космогенезата — измислена от него дума — щяла да се осъществи тогава, когато човечеството станело основно за вселената, ноогенезата приемал за постоянната еволюция на човешкия ум, а хоминизирането и ултрахоминизирането обяснявал като етапи от еволюцията на Homo sapiens към истинската човечност.
— Извинете ме, отче — чух се да казвам, съвсем слабо съзнавайки нелепостта на тази абстрактна дискусия насред замръзналия град, — но ереста на Тейлхард не се ли състоеше в това, че човечеството можело да еволюира в Бог?
Слепият свещеник поклати глава, с все още добродушно изражение.
— По време на живота си, синко, Тейлхард никога не е бил обявяван за еретик. През 1962 година Светата инквизиция — тогава тя е била съвсем различна от днес, уверявам ви — издала монитум…
— Какво? — попита Енея, която седеше на килима до огъня.
— Монитум е предупреждение срещу безкритично приемане на неговите идеи — отвърна отец Главк. — А и Тейлхард не е твърдял, че човешките същества ще се превърнат в Бог… той смятал, че цялата съзнателна вселена е част от процеса на еволюиране към деня — той го наричал точката Омега, — когато цялото творение, включително човечеството, щяло да се слее с Божествеността.
— Би ли включил Тейлхард в тази еволюция Техноцентъра? — тихо попита Енея.
Слепият свещеник спря да се люлее и прокара пръсти през брадата си.
— Учените, последователи на Тейлхард, са се мъчили с този въпрос в продължение на векове, мила моя. Аз не съм учен, но съм сигурен, че той би включил Техноцентъра в оптимизма си.
— Но те са произлезли от машини — рече А. Бетик. — И концепцията им за Абсолютния Интелект е съвсем различна от християнската — студен, безстрастен ум, предвиждаща сила, способна да включи всички променливи.
Отец Главк кимна.
— Но те мислят, синко. Първите им съзнателни прародители са били създадени от жива ДНК…
— Създадени от ДНК, за да изчисляват — прекъснах го аз, ужасен от мисълта, че на машините от Техноцентъра може да бъде дадена възможността да се съмняват, когато се стигне до душите.
— А за какво е била създадена нашата ДНК през първите неколкостотин милиона години, синко? Да ядем? Да убиваме? Да се възпроизвеждаме? Нима в началото не сме били толкова подли, колкото основаните на дохеджирски силикон и ДНК ИИ? Както би казал Тейлхард, Господ е създал съзнанието, за да ускори самоосъзнаването на вселената като начин за разбиране на волята Му.
— Техноцентърът е искал да използва човечеството като част от проекта си за създаване на АИ — казах аз, — и после да ни унищожи.
— Но не го е сторил — възрази отец Главк.
— Но е искал да го стори — казах аз.
— Човечеството е еволюирало — доколкото е еволюирало — продължи старият свещеник, — без да благодари на предците си или на самото себе си. Еволюцията създава човешките същества. Човешките същества — чрез дълъг и болезнен процес — създават човечеството.
— Състрадание — тихо рече Енея.
Отец Главк обърна слепите си очи към нея.
— Точно така, мила моя. Но ние не сме единствените аватари на човечеството. Щом нашите изчислителни машини са постигнали самосъзнанието, те са се превърнали в част от този план. Те могат да му се съпротивляват. Могат да се опитват да го променят за собствените си сложни цели. Но вселената продължава да тъче собствения си замисъл.
— Говорите така, сякаш вселената и процесите й са машина — казах аз. — Програмирана, непреустановима, неизбежна.