— А сега, отче — казва тя, — да опитаме отново. Къде е момичето? Кой е с него? Къде са те?
Отговорите започват да текат по микровлакното като кодирани взривове от умираща неврална енергия.
46.
Дните ни с отец Главк запомнихме с удобствата им, със забавения им ход след толкова много седмици на бързане насам-натам и с разговорите. Най-вече, струва ми се, си спомням разговорите.
Малко преди да се върнат читчатуките научих една от причините за това защо А. Бетик е тръгнал на това пътуване заедно с мен.
— Имаш ли братя и сестри, господин Бетик? — попита отец Главк.
За мое удивление А. Бетик отвърна:
— Да. — Как беше възможно това? Андроидите бяха биопроизведени, монтирани от генетични елементи и развити в цистерни… като органи, развити от трансплантанти, поне така бях смятал винаги.
— По време на биопроизводството ни — продължи А. Бетик след насърчението на стария свещеник — андроидите традиционно се клонираха в колонии от по петима — обикновено четирима мъжки и една женска.
— Петима близнаци — рече отец Главк от люлеещия се стол. — Имаш трима братя и една сестра.
— Да — потвърди синьокожият мъж.
— Но сигурно не си бил… — започнах аз и замълчах. Потърках брадичката си. Бях се обръснал в странния дом на отец Главк — беше ми се сторило цивилизовано да го сторя — и усещането на гладка кожа почти ме стресна. — Но сигурно не сте израснали заедно — довърших аз. — Искам да кажа, андроидите не се ли…
— Биопроизвеждат като възрастни? — рече А. Бетик със същата лека усмивка. — Не. Процесът на растежа ни бе ускорен — стигнахме зрелост на около осем стандартни години, — но има период на бебешка и детска възраст. Това забавяне бе една от причините биопроизводството на андроиди да се окаже неизгодно скъпо.
— Как се казват братята и сестра ти? — попита отец Главк.
А. Бетик затвори книгата, която прелистваше.
— Според традицията членовете на групата се наименуваха по азбучен ред — отвърна той. — Братята и сестра ми се казваха А. Антиб, А. Коресън, А. Дария и А. Евик25.
— Коя беше сестра ти? — попита Енея. — Дария ли?
— Да.
— Какво бе детството ви? — попита момичето.
— Основната цел беше да ни образоват, да ни обучат да изпълняваме задълженията си и да се подчиняваме на определените параметри — отвърна А. Бетик.
Енея лежеше на килима, подпряла брадичка на ръцете си.
— Ходехте ли на училище? Играехте ли си?
— Обучаваха ни във фабриката, макар че основната част от познанията ни се дължи на трансфер на РНК. — Плешивият мъж погледна към Енея. — А ако под „игра“ имате предвид да намираме време за отмора с братята и сестра ми, отговорът е „да“.
— Какво стана с тях? — попита Енея. А. Бетик бавно поклати глава.
— Първоначално ни прехвърлиха на служба заедно, но малко по-късно бяхме разделени. Аз бях купен от кралство Монако в изгнание и откаран на Аскуит. Тогава смятаха, че всеки от нас трябва да служи в различни части на Мрежата или Периферията.
— И никога повече не си се свързвал с никой от тях? — попитах аз.
— Не — отвърна А. Бетик. — Макар че за построяването на Града на поетите по време на прехвърлянето на колонията на крал Уилям XXIII на онази планета бяха внесени, голям брой работници андроиди, повечето служеха на Аскуит отпреди мен и не бяха виждали братята и сестрите ми по време на периодите на прехвърляне.
— През дните на Мрежата — казах аз — сигурно е било лесно да намериш някого на други планети посредством телепортаторите и инфосферата.
— Да — отвърна А. Бетик, — освен факта, че законът и РНК-катализаторите забраняваха на андроидите да пътуват с телепортатори или пряко да влизат в инфосферата. И разбира се, малко след създаването ми в Хегемонията бе забранено биопроизводството на собствени андроиди.
— Значи си бил използван в Периферията — казах аз. — На далечни планети като Хиперион.
— Точна така, господин ЕНДИМИОН. Поех си дъх.
— Това ли е причината, поради която искаше да направиш това пътуване? Да откриеш някой от братята или сестра си?
А. Бетик се усмихна.
— Шансът да попадна на някой от клонираните си братя наистина е нищожен, господин ЕНДИМИОН. Не само че съвпадението би било невероятно, но възможността някой от тях да е оцелял след унищожаването на андроиди, последвало Падането, е съвсем малка. Но… — А. Бетик замълча и разпери ръце, сякаш обясняваше глупости.
За първи път чух Енея да осъжда теорията си за любовта през онази последна вечер преди да се върне групата. Отначало момичето започна да ни разпитва за „Песните“ на Мартин Силенъс.