— Добре — рече тя, — разбирам, че поемата е влязла в Показалеца на забранените книги веднага, щом Мирът се е разпространил навсякъде, но каква е била оценката на онези планети, които той още не е бил погълнал, когато се е появила книгата? Получила ли е одобрението на критиката, за което копнееше чичо Мартин?
— Спомням си, че обсъждахме „Песните“ в семинарията — подсмихна се отец Главк. — Знаехме, че са забранени, но това само правеше изкушението още по-силно. Големи глупости.
— Наистина ли са глупости? — попита Енея. — Винаги съм си мислила, че чичо Мартин е велик поет, но само защото той твърдеше, че е такъв. Майка ми винаги ми е казвала, че е отвратителен.
— Поетите могат да са и двете — рече отец Главк и отново се подсмихна. — Всъщност изглежда, че често е така. Доколкото си спомням, повечето критици отхвърляха „Песните“. Някои го приемаха на сериозно… като поет, не като хронист на онова, което в действителност се е случило на Хиперион точно преди Падането. Но повечето се забавляваха с неговия апотеоз на любовта в края на втория му том…
— Помня това — казах аз. — Героят Сол — старият учен, чиято дъщеря растяла в обратна посока — открива, че любовта е отговор на онова, което нарича „Авраамовата дилема“.
— Спомням си един гаден критик, който публикува рецензия на поемата в столицата ни — подсмихна се отец Главк. — Цитираше някакъв надпис, намерен на стена по време на разкопките на един град на Старата Земя отпреди Хеджира — „Ако любовта е отговорът, какъв е въпросът?“
Енея въпросително ме погледна.
— В „Песните“ — поясних аз, — ученият, изглежда, открива, че нещото, което ИИ Техноцентър нарича Празнотата, която обвързва, е любовта. Че любовта е основна сила на вселената, подобно на гравитацията и електромагнетизма, подобно на силната и слабата ядрена сила. В поемата Сол разбира, че Абсолютният Интелект на Техноцентъра никога няма да е способен да разбере, че състраданието е неотделимо от онзи източник… от любовта. Старият поет описва любовта като „субквантовата невъзможност, която носи информация от фотон на фотон“…
— Тейлхард би се съгласил с него — рече отец Главк, — макар че би се изразил по-различно.
— Така или иначе — продължих аз, — почти навсякъде реакцията към поемата — според Баба — е била, че тази сантименталност я прави по-слаба. Енея поклати глава.
— Чичо Мартин е бил прав — каза тя. — Любовта е една от основните сили на вселената. Знам, че Сол Уайнтрауб наистина е вярвал, че е открил това. Така е казал на мама преди да изчезне с дъщеря си в Сфинкса, който ги е отвел в бъдещето на детето.
Слепият свещеник престана да се люлее и се наведе напред, опрял лакти върху кокалестите си колене. Оръфаното му расо би изглеждало комично, ако осанката му не беше толкова величествена.
— Това не е ли просто по-сложен начин да се каже, че Бог е любов? — попита той.
— Да! — отвърна Енея и се изправи пред огъня. В този момент ми се стори по-голяма, сякаш бе пораснала и съзряла през тези няколко месеца. — Гърците са разбирали действието на гравитацията, но са я обяснявали като един от четирите елемента — земя, — „устремил се назад към семейството си“. Онова, което е зърнал Сол Уайнтрауб, е било късче от физиката на любовта… мястото, което обитава, как функционира, как човек може да я разбере и впрегне. Разликата между „Бог е любов“ и онова, което е видял Сол Уайнтрауб — и което чичо Мартин се е опитал да обясни — е разликата между гръцкото обяснение на гравитацията и уравненията на Исак Нютон. Едното е изкусен израз. Другият разбира самото нещо.
Отец Главк поклати глава.
— Правиш го да звучи измеримо и механично, мила моя.
— Не — възрази Енея може би с най-силния глас, с който я бях чувал да говори. — Просто както ти ни обясни разбирането на Тейлхард, че развиващата се към по-голямо съзнание вселена никога не може да е чисто механична… че силите не са безстрастни, както винаги е смятала науката, а произлизат от абсолютната страст на божествеността… е, така и разбирането за любовта като част от Празнотата, която обвързва никога не може да е механично. В известен смисъл това е същината на човечността.
— Значи казваш, че трябва да се появи нов Исак Нютон, който да обясни физиката на любовта? — попитах аз насмешливо. — Да ни даде нейните закони на термодинамиката, правилата на ентропията й? Да ни покаже уравнението на любовта?
— Да! — отвърна момичето. Тъмните му очи блестяха.
— Ти ли си този човек, малка Енея от Хиперион? — попита отец Главк.
Енея бързо се извърна. По миглите й имаше сълзи. Гласът й бе тих, почти треперещ.
— Да — рече тя. — Страхувам се, че съм аз. Не искам да е така. Но съм аз. Или бих могла да бъда… ако оцелея.