Побиха ме тръпки. Съжалявах, че изобщо бяхме започнали този разговор.
— Ще ни кажеш ли сега? — попита отец Главк. В гласа му се долавяше настойчивата молба на дете. Енея вдигна лице и после бавно поклати глава.
— Не мога. Не съм готова. Съжалявам, отче. Слепият отец се отпусна назад на стола си и изведнъж ми се стори много стар.
— Няма нищо, детето ми. Аз те срещнах. Това ми стига.
Енея се приближи до стареца в люлеещия се стол и го прегърна.
Кучиат и групата му се върнаха на следващата сутрин още преди да сме се събудили.
Групата отново възлизаше на простото число двайсет и три, макар че откъде бяха намерили новия си член — една жена — отец Главк не попита и ние никога нямаше да научим. Когато влязох в стаята, отец Главк клечеше и бъбреше с Кучиат.
Отдавна бяхме помолили отец Главк да преведе молбата ни за помощ и сега старецът питаше облечените в бели роби фигури дали биха искали да ни помогнат да пренесем сала си по течението на реката. Читчатуките се съгласиха, но казаха, че пътуването нямало да е лесно, защото в един участък от около двайсет и осем километра нямало тунели.
— Какви са тези тунели? — попита Енея. — Прекалено са кръгли и правилни, за да са обикновени пукнатини. Читчатуките ли са ги направили някога?
Отец Главк каза нещо и всички читчатуки се разсмяха.
— Духовете, мила моя — рече старият свещеник. — Не се сърди, но това просто е такава даденост за Неделимия народ, че наистина е смешно някой да не го знае.
— Неделимия народ ли? — попита А. Бетик.
— Читчатуките — отвърна отец Главк. — Това означава „неделим“ или по-точно „неспособен да бъде направен по-съвършен“.
— Как така духовете? — пак попита Енея.
— Струва ми се, че досега не сме виждали възрастните — обадих се аз.
— Точно така, точно така — закима старецът. — Рол е прав, мила моя. Когато могат, читчатуките преследват най-малките бебета на духовете. По-възрастните преследват читчатуките. Но големите зверове, макар тази дума обикновено да се използва за бозайници, преминават през три метаморфози и стават по петнайсетина метра и…
— Но на повърхността общо взето няма въздух — прекъснах го аз. — Как…
— Читчатуките имат всичко, което ще ви трябва за пътуването, Рол, синко — каза отец Главк.
Сбогуването беше болезнено. Мисълта за стареца, отново сам в леда, ни потискаше. Енея плачеше. Когато А. Бетик отиде да стисне ръката на стария свещеник, отец Главк силно прегърна сепнатия андроид.
— Твоят ден ще настъпи, приятелю мой, господин Бетик. Чувствам го. Чувствам го ясно.
47.
Невралният пробив на Радамант Немес изследва мозъка на отец Главк за по-малко от минута. В съчетание от визуални образи, език и необработени синаптични химически данни Немес получава пълна представа за посещението на Енея в замръзналия град.
Енея, нейният човешки спътник Рол и андроидът са тръгнали заедно преди три и половина стандартни дни, но поне един от дните ще е преминал в разглобяване на сала им. Вторият телепортатор е почти трийсет клика на север и читчатуките ще ги изведат на повърхността, която е опасна и трудна за преход. Немес знае, че има голяма възможност Енея да загине на повърхността — в ума на стария свещеник Немес е видяла първобитните средства, с помощта на които Неделимият народ се опитва да се справи с условията там.
Радамант Немес леко се усмихва. Тя няма да остави това на случайността.
Отец Главк немощно простенва.
Немес го убива. Не бива да поема никакви рискове.
После пробива леда като снаряд и излиза на повърхността при спускателната совалка.
Три несъзрели духчета разглеждат кораба. Немес за миг определя създанията — небозайници; бялата „козина“ всъщност са тръбовидни люспи, способни да задържат газообразна атмосфера, което пък задържа телесната им температура; очите им функционират на дълбочинно инфрачервено равнище; огромен капацитет на дробовете, което им позволява да прекарат дванайсет или повече часа без кислород; всяко от животните е над пет метра дълго, с невероятно мощни предмишници; задните им крака са предназначени за ровене и изкормяне; всички зверчета са изключително бързи.
Докато тича към тях, те се обръщат към нея. На черния фон духовете приличат на огромни бели невестулки. Издължените им тела се движат с невероятна скорост.
Немес решава да ги заобиколи. Но пък ако нападнат кораба, могат да предизвикат усложнения по време на отлитането. Тя превключва полето на бързо време. Духовете замръзват насред движението си. Навяващите ледени кристали увисват на фона на черното небе.