Работейки ефикасно, само с помощта на дясната си ръка и диамантено твърдото острие на фазоизместената си предмишница, тя заколва трите животни. Леко я изненадват две неща: всеки дух има две огромни петкамерни сърца и изглежда, зверовете са в състояние да се бият дори, когато едно от тях не функционира; всеки от тях носи огърлица от малки човешки черепи. Навярно от човешки деца. Интересно.
Немес активира спускателната совалка и отлита на север. На екрана на дълбочинния радар металната арка на телепортала изпъква като ярка светлина в тъмна мъгла.
Тя приземява кораба точно над телепортала, намира вход на пещера и бегом влиза в глетчера.
Лабиринтът е ужасен, но тя се насочва по огромната метална маса на портала една трета километра под нея и след час наближава до равнището на реката. Тук долу е прекалено близо до абсолютния мрак, за да гледа със светлоусилвател или инфрачервен визьор, но устата й е отворена и ярък лъч жълта светлина осветява тунела и ледената мъгла пред нея.
Чува приближаването им много преди бледите въгленови фенери да се появят по дългия, спускащ се надолу коридор. Радамант Немес изключва светлината, застава в тунела и чака. Когато завиват зад ъгъла, те приличат повече на стадо смалени духове, отколкото на група човешки същества, но тя ги разпознава от спомена на отец Главк: Кучиатовата група. Те изненадано спират при вида на самотната жена, застанала в ледения тунел без роба или външна изолация. Кучиат пристъпва напред и бързо заговаря:
— Неделимият народ поздравява боеца/ловец/търсач, който е избрал да пътува в светлината на почти съвършената невидимост. Ако имаш нужда от топлина, храна, оръжия или приятели, кажи ни, защото нашата група обича всички онези, които ходят на два крака и уважават пътя на простото число.
На езика на читчатуките, който е научила от стария свещеник, Радамант Немес отвръща:
— Търся моите приятели — Енея, Рол и синия човек. Минали ли са вече през металната арка?
Двайсет и тримата читчатуки обсъждат помежду си странното владеене на езика им от жената. Те решават, че трябва да е приятел или роднина на отец Главк, защото тази личност говори абсолютно по същия начин като слепеца в черно, който споделя своята топлина с гостите си. И все пак Кучиат казва с нещо като подозрителност:
— Те минаха под леда и изчезнаха от поглед през арката. Желаеха ни доброто и ни поднесоха дарове. Ние ти желаем доброто и ти предлагаме дарове. Искаш да пътуваш в почти съвършената невидимост по магическата река със своите приятели ли?
— След малко — отвръща Радамант Немес с леката си усмивка. Тази среща представлява същото уравнение като проблема какво да прави със стария свещеник. Тя пристъпва напред. Двайсет и тримата читчатуки възкликват от почти детинско възхищение, когато тя се фазоизмества в безлика живачна фигура. Жената знае, че въгленовата им светлина, отразяваща се от хилядите ледени ръбове, сега се оглежда по повърхността й. Като превключва полето на бързо време, тя убива двайсет и тримата мъже и жени, без да изразходва излишни движения или усилия.
После се изключва от бързото време, избира най-близкия труп и изстрелва неврална сонда през ъгълчето на окото на мъжа. Сред хаос от образи улавя избледняващото видение на детето, високия мъж и андроида, които отблъскват сала си и навеждат глави, когато минават под ниския лед на арката.
Тя се затичва, за да измине последния километър до равнището на реката.
Тук има малък участък открита вода и телепорталът е само загатване за метал в назъбения лед. Ледена мъгла и влага се вият около нея. Жената застава на ниската, широка издатина от лед там, където топлинните следи показват как читчатуките са се събрали, за да се сбогуват с приятелите си.
Немес се изкатерва до арката и осъществява контакт с интерфейсния модул, който я свързва с истинския телепортатор. Докосващият се пряко до слуховия й нерв шепот й казва, че Трите Сектора на Съзнанието я наблюдават и обсъждат събитията.
През всички векове на Хегемонията на Човека всички са знаели, че съществуват стотици хиляди, навярно милиони създадени от Техноцентъра телепортали — от най-малките врати до по-големите арки по река Тетида и до огромните космически портали. Глупаци. Има само един телепортал. Но е навсякъде.
Като използва интерфейсния модул, Радамант Немес разпитва пулсиращата, жива топлина на истинския телепортатор в камуфлажното му прикритие от метал, електроника и ядрен щит. В продължение на векове хората, прехвърляли се с телепортатор в Мрежата, са служили на Абсолютните, онези елементи на Техноцентъра, които съществували, за да създадат по-съвършен ИЙ… Абсолютния Интелект, чието съзнание щяло да погълне галактиката, а навярно и вселената. Всеки път, когато през дните на Мрежата във векторно свързаните инфосфери или телепортатори влизал човек, синапсите му и неговият ДНК-модел усилвали изчислителната мощ на обхващащата Мрежата неврална мрежа, построена от Техноцентъра. Той не се интересувал от стремежа на човечеството да пътува без разход на енергия или време — телепортаторната Мрежа представлявала съвършена примамка, за да втъкат самата тъкан на стотиците милиони примитивни мозъци в нещо полезно.