— Все пак ще отида да хвърля един поглед — казах аз. — Ти остани с нея в случай, че се събуди, нали? — Извадих двата комуникатора от раницата си, подхвърлих единия на андроида и закачих другия на яката си. Ще ти се обадя. Извикай ме, ако има някакъв проблем.
А. Бетик стоеше до леглото й. Голямата му ръка нежно докосна челото на спящото момиче.
— Ще бъда тук, когато се събуди, господин ЕНДИМИОН.
Машхад бе странна смесица от съвременен град и пазар от „Хиляда и една нощ“, прелестна поредица от истории, които Баба често ми разказваше под звездното небе на Хиперион. На съседния ъгъл имаше вестникарска будка и банков автомат и щом свърнах зад завоя, видях по средата на улицата сергия с навес на ярки райета и купчини гниещи в щайги плодове. Можех да си представя врявата и оживлението тук — камили, коне или някакви други дохеджирски животни, които тропат насамнатам, лаещи кучета, крещящи търговци и пазарящи се купувачи, жени в черни фереджета и дантелени воали, и странните, неефикасни земеходи от двете страни на улицата, които ръмжат и бълват мръсен въглероден окис, кетони и така нататък…
Тръгнах по захладняващите и смрачаващи се улици и открих обточен с палми булевард. От двете му страни в ръчни колички имаше храна и играчки. Спрях до една от сергиите и подуших един геврек. Беше преживял доста лоши дни, дори седмици или месеци.
Булевардът излизаше на реката и аз завих наляво и тръгнах по крайбрежната улица към пътя, който отново щеше да ме отведе до клиниката. От време на време се свързвах с А. Бетик. Енея все още спяла дълбоко.
Нощта се спусна над града. Светеха само някои от сградите в центъра — каквото и да бе отвлякло населението, трябва да го бе направило през деня, — но величествените стари улични лампи обточваха цялата крайбрежна улица и светеха с газ. Ако не беше една от тези лампи в края на улицата до кея, където бяхме завързали сала, навярно щях да завия към клиниката, без да го видя. Но светлината на лампата ми позволи да го забележа от повече от сто метра.
Някой стоеше на нашия сал. Фигурата бе неподвижна, много висока и изглежда, носеше сребрист костюм. Светдината на лампата се отразяваше от повърхността на фигурата, сякаш тя беше в хромиран космически костюм.
Прошепнах на А. Бетик да пази момичето и че на сала има натрапник, извадих пистолета от кобура си и бинокъла от калъфа на колана. В мига, в който фокусирах окуляра, блестящата сребърна фигура обърна глава към мен.
49.
Отец-капитан де Соя се събужда в яслата на „Рафаил“. След първите няколко мига на неизбежно объркване той се измъква от нея и гол отива до командния пулт.
Всичко е както би трябвало да е: в орбита около Сол Дракони Септем — светът е ослепително бяла сфера, скоростта се понижава максимално, другите три ясли приближават до събуждане ценния си човешки товар, вътрешното поле е настроено на нулева гравитация, докато всички не възстановят силата си, вътрешната температура и атмосфера са оптимални за възстановяването, корабът е в съответната геосинхронна орбита. Отец-капитанът дава първата си заповед в този нов живот — нарежда корабът да приготви кафе за всички в каюткомпанията. Обикновено първата му мисъл след възкресение е за чашата му с кафе, поставена в дупката на чертожната маса, която се пълни с горещото черно питие.
И изведнъж де Соя забелязва, че корабният компютър мига със светлината за приоритетно съобщение. Никакво съобщение не е пристигало, докато е бил в съзнание в системата на Пацем, и изглежда малко вероятно някой да ги е открил тук в толкова отдалечена бивша колониална система. В системата на Сол Дракони няма мирско присъствие — най-много прехвърлящите се фотонни кораби да използват трите газови гиганта за презареждане на водородните си резервоари — и краткото запитване на корабния компютър потвърждава, че през трите дни на спиране и влизане в орбита никакъв друг кораб не се е свързвал с тях. Същият въпрос изяснява факта, че на планетата под тях няма църковна мисия, а връзката с последния мисионер е била загубена преди повече от петдесет стандартни години.
Де Соя включва съобщението. Според кодовете на екрана то е пристигнало само стотни от секундата преди „Рафаил“ да премине към квантови скорости в космоса на Пацем. Съобщението включва само текст и е кратко:
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ОТМЕНЯ МИСИЯТА ДО СОЛ ДРАКОНИ СЕПТЕМ. НОВ РАЙОН НА ТЪРСЕНЕ: БОЖИЯ ГОРИЧКА. ОТПРАВЕТЕ СЕ НАТАМ НЕЗАБАВНО. КРАЙ.
Де Соя въздъхва. Това пътуване, тези смърти и възкресявания са били за нищо. За миг отец-капитанът не се помръдва, а седи гол на командната кушетка и съзерцава блестящия бял лимб на ледената планета, която изпълва кръглия прозорец. После отново въздъхва и се насочва към душа, спирайки в каюткомпанията да изпие първата си глътка кафе. Автоматично се пресяга към чашата, докато набира команди на пулта в банята — иглен душ, толкова горещ, колкото може да издържи. Отбелязва си да намери отнякъде халати. Това вече не е само мъжка съблекалня.