Изведнъж де Соя замръзва. Ръката му не напипва чашата за кафе. Някой я е преместил.
Новият член на екипажа капрал Радамант Немес последна напуска яслата си. И тримата мъже из връщат очи, докато тя излиза от яслата и изтичва до душа/каюткомпания, но в тясната командна кабина на „Рафаил“ има достатъчно отразяващи повърхности, за да могат всички да зърнат здравото тяло на дребната жена, бледата й кожа и синкавия кръстоид между малките й гърди.
Капрал Немес се присъединява към тях във взимането на причастието и изглежда объркана и уязвима, докато пият кафе и позволяват на вътрешните полета да се повишат до едно-шест g.
— Това първото ви възкресение ли е? — любезно пита де Соя.
Капралът кимва. Косата й е много черна и късо подстригана и по бледото й чело висят кичури.
— Иска ми се да кажа, че ще свикнете — продължава отец-капитанът, — но истината е, че всяко събуждане е като първото… трудно и ободряващо.
Немес отпива от кафето си. Изглежда неуверена. Тъмночервено-черната й униформа прави кожата й да изглежда още по-бледа.
— Не трябва ли незабавно да се отправим към системата на Божия горичка? — неуверено пита тя.
— Съвсем скоро — отвръща отец-капитан де Соя. — Заповядах на „Рафаил“ да преустанови орбитирането тук след петнайсет минути. Ще ускорим към наи-близката точка на прехвърляне при две g, така че да можем да се възстановим за няколко часа, преди да се наложи отново да се върнем в яслите.
Капрал Немес като че ли потръпва леко при мисълта за ново възкресение. Сякаш копнееща да промени темата, тя поглежда към ослепителния лимб на планетата, която изпълва прозорците и видеоекрана.
— Как е възможно някой да пътува по река през всичкия този лед?
— Под него, предолагам — отвръща сержант Грегориъс. Гигантският войник внимателно наблюдава Немес. — Ледът всъщност е атмосферата, отново замръзнала след Падането. Тетида трябва да тече под него.
Капрал Немес изненадано вдига тъмните си вежди.
— А как изглежда Божия горичка?
— Не я ли познавате? — пита сержант Грегориъс. — Мислех си, че всички в Мира са чували за Божия горичка.
Немес поклаща глава.
— Израснах на Есперанс. Това е предимно земеделски и риболовен свят. Хората не обръщат внимание на другите места. Никакви други планети в Мира… никакви стари разкази за Мрежата. Прекалено са заети да изкарват прехраната си.
— Божия горичка е старият храмерски свят — пояснява отец-капитан де Соя и оставя чашата си с кафе в дупката й в чертожната маса. — Била е ужасно опожарена по време на нашествието на прокудените преди Падането. Навремето е била красива.
— Да — кимва сержант Грегориъс, — храмерското братство на Муир било своего рода култ към природата. Те превърнали Божия горичка в свят-гора — дървета, по-високи и по-красиви от секвоите на Старата Земя. Храмерите живеели там — всичките двайсетина милиона — в градове и платформи по тези прекрасни дървета. Но избрали погрешната страна във войната.
Капрал Немес невярващо вдига поглед от чашата си.
— Искате да кажете, че са били на страната на прокудените ли?
— Точно така, момиче — казва Грегориъс. — Навярно, защото в онези дни са имали пътуващи в космоса дървета…
Немес се засмива. Смехът й е кратък е крехък.
— Той говори сериозно — казва капрал Кий. — Храмерите са използвали ергове — енергийни хранители от Алдебаран, — които са затваряли дърветата в сдържащо поле клас девет и са им осигурявали вътрешносистемен ядрен двигател. Дори са имали нормални Хокингови двигатели за междузвездни полети.
— Летящи дървета — казва капрал Немес и отново дрезгаво се засмива.
— Някои от тях са отлетели с такива дървета, когато прокудените са се отплатили за верността им с нападение срещу Божия горичка — продължава Грегориъс, — но повечето изгорели… точно както изгоряла и по-голямата част от планетата. Казват, че цял век всичко било в пепелища. Облаците и димът предизвикали ефект на ядрена зима.
— Ядрена зима ли? — повтаря Немес.
Де Соя внимателно наблюдава младата жена и се чуди защо толкова наивен човек е избран да носи папския диск. Дали простодушието й не е част от силата й като убиец, в случай че се наложи?