— Капрал — казва той на жената, — казвате, че сте израснали на Есперанс… Служили ли сте в планетарната гвардия там?
Тя поклаща глава.
— Отидох направо в мирската армия. Имаше картофен глад… вербовчиците предлагаха пътуване на други планети… и, хм…
— Къде сте служили? — пита Грегориъс.
— Само съм се обучавала на Фрийхолм — отвръща Немес.
— В коя бригада?
— В двайсет и трета — отвръща жената. — Шести полк.
— Пищящите орли — казва капрал Кий. — Имах една приятелка, която се прехвърли там. Командир Колман ли беше командващият ви офицер?
Немес отново поклаща глава.
— Командир Дийринг, докато аз бях там. Прекарах само няколко местни месеца… около осем и половина стандартни. Обучиха ме като специалист по обикновен бой. После потърсиха доброволци за Първия легион… — Тя замълчава, сякаш информацията е секретна.
Грегориъс се почесва по брадичката.
— Странно е, че не съм чувал за такова формирование. В армията нищо не остава скрито за дълго. Откога казвате, че се обучавате в този… легион?
Немес го поглежда право в очите.
— От две стандартни години, сержант. И това наистина беше секретно… досега. По-голямата част от обучението си прекарахме на Лий Три и в териториите на Ламбъртовия пръстен.
— Ламбъртовия пръстен — замислено повтаря едрият сержант. — Значи сте получили полагащия ви се дял от обучение при ниска и нулева гравитация.
— Повече, отколкото ни се полагаше — съгласява се капрал Радамант Немес с лека усмивка. — Докато бяхме в Ламбъртовия пръстен, прекарахме пет месеца в Перегриновия троянски куп.
Отец-капитан де Соя усеща, че разговорът се превръща в разпит. Той не иска новият член на екипажа им да се чувства засегнат от въпросите им, но е толкова любопитен, колкото са Кий и Грегориъс. Освен това усеща, че нещо… не е наред.
— Значи работата на легионите ще прилича много на тази на морските пехотинци? — пита той. — Директен бой между кораби?
— Да — отговаря Немес. — Но не само бойна тактика при нулева гравитация. Легионите се сформират, за да пренесат войната при врага.
— Какво означава това, капрал? — тихо пита отец-капитанът. — През всичките ми години във флота деветдесет процента от битките ни бяха на територията на прокудените.
— Да — съгласява се Немес и на устните й отново се връща леката усмивка, — но сте удряли и сте бягали… А легионите ще окупират.
— Но повечето от владенията на прокудените са във вакуум! — възкликва Кий. — Астероиди, орбитални гори, самият дълбок космос…
— Точно така — без да престава да се усмихва, отвръща Немес. — Легионите ще ги победят на собствената им земя… или вакуум, както се наложи.
Грегориъс улавя погледа на де Соя, който заповядва „Никакви въпроси повече“, но поклаща глава и продължава:
— Е, не разбирам на какво са се научили тези прехвалени легиони, което швейцарската гвардия да не прави — и то добре — от шестнайсет века насам.
— Ускорението започва след две минути — казва де Соя и става. — Да вървим в яслите си. Ще разговаряме още за Божия горичка и за мисията ни там по време на пътуването до точката на прехвърляне.
През последните няколко минути преди прехвърляне са свикнали да затварят яслите си. Само капитанът остава на пост.
През няколкото минути, докато е сам на командния пулт, де Соя бързо преглежда записите от неуспешното им навлизане и бягство от системата Хеброн. Преглеждал ги е и преди заминаването им от системата на Пацем, но сега отново ги прехвърля на бързи обороти. Всичко изглежда както трябва, всичко е логично. Но де Соя има съмнения.
Отец-капитанът не е сигурен защо е толкова скептично настроен. Фалшифицирането на корабните записи би изисквало гигантски усилия — цял технически заговор. Защо да не вярва на паметта на „Рафаил“?
До прехвърлянето остават само няколко минути и де Соя извиква записите от последното им спускане в системата на Сол Дракони. Той поглежда през рамо от командната кушетка — и трите ясли са затворени и тихи, а датчиците им светят в зелено. Грегориъс, Кий и Немес все още са будни и чакат прехвърлянето и смъртта. Де Соя знае, че през тези последни минути сержантът се моли, Кий обикновено чете книга на монитора на яслата… но няма представа какво прави жената в удобния ковчег.
Знае, че проявява признаци на параноя. „Чашата ми за кафе не беше на мястото си.“ През часовете след събуждането си де Соя се е опитвал да си спомни дали някой може да е бил в каюткомпанията и да е бутнал чашата в системата на Пацем. Не — невъзможно. Той е сигурен в това. Бил е последният, който е влизал, точно както винаги.
Отец-капитан де Соя е потомък на хилядолетен род моряци, морски и космически, станали фанатици по отношение на намирането на място за всичко и поставянето на всичко на място. Той е космонавт. Почти двете десетилетия служба на фрегати, унищожители и фотонни кораби са го научили, че всяко нещо, което не постави на мястото му, ще полети буквално в лицето му веднага щом корабът премине към нулева гравитация. Нещо по-важно, той изпитва потребността на стария моряк да може да протегне ръка и да намери всяко нещо, което търси, в мрак или буря.