Някой е изместил дръжката на чашата му. Параноично? Определено.
Освен това стои и проблемът с тревожните новини, прошепнати му от сержант Грегориъс в минутите между излизането на войника от възкресителната ясла и събуждането на капрал Немес.
— Един мой приятел от швейцарската гвардия във Ватикана, капитан. Пийнахме с него в нощта преди да тръгнем. Той ни познаваше всичките — мен, Кии и Ретиг — и се закле, че е видял как носят изпадналия в безсъзнание копиеносец Ретиг на носилка до една линейка пред лазарета на Ватикана.
— Невъзможно — отвърнал е де Соя. — Копиеносец Ретиг е загинал от усложнения по време на възкресението и е погребан в космоса на Mare Infinitum.
— Да — изръмжал е Грегориъс, — но приятелят ми беше сигурен… почти сигурен… че в линейката е бил Ретиг. В безсъзнание, включен на животоподдържащи системи, с кислородна маска и прочее, но Ретиг.
— Това е безсмислено — казал е де Соя. Винаги се е отнасял с подозрителност към теориите за конспирации, знаейки от личен опит, че тайните, споделени от повече от двама души, рядко остават тайни за дълго. — Защо мирският флот и Църквата ще ни лъжат за Ретиг? И къде е той, ако е бил жив на Пацем?
— Може и да не е бил той, капитане. Точно това си казвам и аз. Но линейката…
— Какво линейката?
— Насочила се е към замъка Сант Анджело, сър. Щабквартирата на Светата инквизиция.
Параноя.
Записите от единайсетте часа намаляване на скоростта са нормални — спиране при висока гравитация, обичайният тридневен възкресителен цикъл. Де Соя поглежда към изчисленията за влизане в орбита.
— Три минути до прехвърлянето — разнася се грубият синтезиран глас на „Рафаил“. — Целият екипаж трябва да е във възкресителните ясли.
Де Соя не обръща внимание на предупреждението и извиква инфофайловете за двата дни и половина, които корабът е прекарал в орбита около Сол Дракони Септем преди той и другите да бъдат възкресени. Не е сигурен какво търси… никакви записи за напускане на спускателна совалка… никакви следи по преждевременно активиране на животоподдържащите системи… мониторите на всички ясли показват нормален цикъл, първите искрици живот през последните часове на третия ден… всички орбитални корабни записи са нормални… почакай!
— Две минути до прехвърлянето — казва безстрастният глас на кораба.
През първия ден, малко след установяването на стандартна геосинхронна орбита… и отново около четири часа по-късно. Всичко е нормално освен сухите подробности на четири малки изхвърляния на гориво от ядрения реактор. Две двойки — първо една и след четири часа и осем минути още една.
— Една минута до прехвърлянето — предупреждава „Рафаил“.
Де Соя може да чуе огромните полеви генератори, започнали да вият в подготовка за прехвърлянето към модифицираната Хокингова система, която ще го убие след петдесет и шест секунди. Той не им обръща внимание. Командното кресло ще отнесе мъртвото му тяло в яслата след прехвърлянето, ако сега не отиде сам.
Спускателната совалка се е отделяла от кораба!
— Трийсет секунди до прехвърлянето.
Де Соя няма време да стигне до възкресителната си ясла. Но има време да извика специална командна последователност за операциите на кораба, да набере своя приоритетен код, да го потвърди, да промени мониторните параметри и да направи това още два пъти. Току-що е чул потвърждението на третия си приоритетен код, когато архангелът извършва квантовия скок и преминава към свръхсветлинна скорст.
Прехвърлянето буквално разкъсва де Соя на части. Той умира с яростна усмивка.
50.
— Рол!
Беше поне час преди изгрева на Ком-Рияд. И А. Бетик, и аз седяхме на столове в стаята, в която спеше Енея.
— Тук съм, детенце. — Взех дясната й ръка в своята. Пръстите й вече не бяха трескави.
— Шрайка ли видя?
Това ме изненада, но след миг разбрах, че не става дума за пророчество или телепатия. Бях съобщил по комуникатора на А. Бетик за онова, което видях. Той сигурно е бил оставил високоговорителите включени, а Енея е чула.
— Да — отвърнах аз. — Но всичко е наред. Той не е тук.