— Те са създали кръстоидите — отвърна Енея. — Не сегашният Техноцентър, а ИИ, които той ще създаде в бъдещето. Пратили са симбионтите обратно във времето на Хиперион точно както Гробниците на времето. Изпитали са ги върху изчезналото племе… бикурите… отстранили са проблемите…
— Незначителни проблеми — прекъснах я аз, — като това, че възкресението унищожава възпроизводствените органи и разума.
— Да — рече Енея и хвана ръката ми, — Техноцентърът е бил в състояние да коригира тези проблеми с технологията си. Технологията, която са дали на Църквата под управлението на новия й папа… на Ленар Хойт. Юлий VI.
— Фаустовска сделка — казах аз.
— Да — съгласи се момичето. — Единственото, което е трябвало да стори Църквата, за да спечели вселената, е било да продаде душата си.
— И така се е родил Мирският протекторат — тихо каза А. Бетик. — Политическа власт чрез бъчва с паразити…
— Така че ни преследва Техноцентърът… преследва мен — продължи момичето. — Аз представлявам заплаха за тях, а не само за Църквата.
Бавно поклатих глава.
— Как така представляваш заплаха за Техноцентъра? Та ти си само дете…
— Дете, което е било във връзка с киборг ренегат преди да се роди — прошепна тя. — Баща ми беше свободен, Рол. Не само в инфосферата или в мегасферата… а в метасферата. Свободен в по-широка мрежа, от която се е ужасявал дори Техноцентърът…
— Лъвове, тигри и мечки — промълви А. Бетик.
— Точно така — отвърна Енея. — Когато личността на баща ми проникнала в мегасферата на Техноцентъра, той попитал ЙИ Ъмон от какво се страхува Техноцентърът. Отговорили му, че не стигат по-надалеч в метасферата, защото е пълна с лъвове, тигри и мечки.
— Не разбирам, детенце — казах аз. — Съвсем се обърках.
Тя се надигна. Усещах топлия й сладък дъх до бузата си.
— Рол, ти знаеш „Песните“ на чичо Мартин. Какво се е случило със Земята?
— Старата Земя ли? — глупаво попитах аз. — В „Песните“ ИИ Ъмон казва, че трите елемента на Техноцентъра са във война… Вече разговаряхме за това.
— Разкажи ми го пак.
— Ъмон е казал на личността на Кийтс… на баща ти… че Променливите искат да унищожат човечеството. Устойчивите… неговата група… искали да го спасят. Те фалшифицирали унищожаването на Старата Земя от черна дупка и я преместили или в Магелановите облаци, или в Херакловия куп. Абсолютните, третата група, не давали и пукната пара какво става със Старата Земя или човечеството, стига да се осъществи проектът им за създаване на Абсолютен Интелект.
Енея чакаше.
— Църквата се съгласява с онова, в което вярват всички — малко неуверено продължих аз. — Че Старата Земя е била погълната от черната дупка и е загинала.
— В коя версия вярваш ти, Рол?
— Не знам — отвърнах аз. — Иска ми се Старата Земя все още да съществува, но това някак си не ми изглежда чак толкова важно.
— Ами ако има и трета възможност? — рече Енея.
— Трета възможност ли?
— Ъмон е излъгал — рече Енея. — ИИ са излъгали баща ми. Никой елемент от Техноцентъра не е премествал Земята… нито Стабилните, нито Променливите, нито Абсолютните.
— Значи наистина е била унищожена — казах аз.
— Не — отвърна Енея. — Баща ми тогава не го е разбрал. Открил го е по-късно. Старата Земя е била преместена в Магелановите облаци, да, но не от който и да е елемент на Техноцентъра. Не са разполагали с технологията, енергийните източници или нужното равнище на контрол на Празнотата, която обвързва. Техноцентърът не може дори да пътува до Магелановия облак. Прекалено далеч е… невъобразимо далеч.
— Кой тогава? — попитах аз. — Кой е откраднал Старата Земя?
Енея се отпусна върху възглавниците си.
— Не знам. Не мисля, че знае и Техноцентърът. Но те не искат да разберат — и се ужасяват от мисълта, че ние можем да го открием.
— Значи не Техноцентърът активира телепортаторите по пътя ни? — попита А. Бетик.
— Не — отвърна Енея.
— Ще открием ли кой го прави? — попитах аз.
— Ако сме живи — рече момичето. — Ако сме живи. — Очите й вече изглеждаха просто уморени, а не трескави. — Те ще ни чакат утре, Рол. И нямам предвид отец-капитана и хората му. Ще ни чака някой… нещо от Техноцентъра.
— Нещото, което смяташ, че е убило отец Главк, Кучиат и другите ли?
— Да.
— За някакво видение ли става дума? — предположих аз. — От което си разбрала за отец Главк, искам да кажа.
— Не е видение — с празен глас отвърна момичето. — Само спомен от бъдещето.
Погледнах навън към отслабващата буря.
— Можем да останем тук — казах аз. — Можем да се скрием. Не е нужно да играем тяхната игра и да минаваме през телепортала утре.