Тя сваля фазоизместващия си слой за достатъчно време, за да извади торбата за образци от колана си и после отново се прехвърля. Приближава се до приклекналото момиче, отваря с лявата си ръка торбата като кош под брадичката на детето и втвърдява ръба на фазоизместената си дясна длан и цялата си предмишница в режещо острие не по-тъпо от моновлакното, което все още виси над реката.
И се усмихва зад хромираната си маска.
— Довиждане… детенце — казва тя. Подслушвала е разговора им, когато тримата са били на километри нагоре по течението.
После спуска острието на ръката си в смъртоносна дъга.
— Какво става, по дяволите? — вика капрал Кий. — Не мога да виждам.
— Тихо — заповядва де Соя. Двамата мъже са на командните си кресла, наведени над мониторите на телескопа.
— Немес стана… не знам… метална — казва Кий и връща образа, докато наблюдава картината долу. — И после изчезна.
— Радарът не я засича — отвръща де Соя и превключва различните сензори. — Нито пък ИЧ визьорът… макар че температурата в непосредствена близост се е повишила почти с десет градуса. Тежко йонизиране.
— Локална буря? — объркано предполага Кий. Преди де Соя да успее да отговори, капралът посочва към монитора. — Сега пък какво? Момичето е на земята. Нещо става с мъжа…
— Рол ЕНДИМИОН — казва де Соя и се опитва да подобри качеството на образа. Повишилата се температура и атмосферна турбулентност карат картината да се размазва и трепти въпреки всички усилия на компютъра да я стабилизира.
Отец-капитан де Соя е видял достатъчно, за да вземе решение.
— Отклони цялата енергия от корабните функции и остави животоподдържащите системи на минимално равнище — заповядва той. — Превключи ядрения двигател на сто и петнайсет процента и свали предните пречупващи щитове. Насочи енергията за тактически цели.
— Това не е препоръчително… — започва гласът на кораба.
— Отменям всички гласови реакции и протоколи за безопасност — изръмжава де Соя. — Приоритетен код делта-девет-девет-две-нула. По силата на папския диск… изпълнявай. Сигнализирай потвърждение.
Мониторите се изпълват с колони данни над местещия се образ на земята. Кий наблюдава с разширени очи.
— Мили Боже — прошепва капралът. — Господи!
— Да — прошепва де Соя и гледа как енергията от всички системи, освен мониторните и тактическите, пада под червените линии.
Тогава започват експлозиите на повърхността.
В този момент имах точно толкова време, колкото да доловя с отгласите в ретината си, че жената се превръща в сребристо петно. Премигнах и лазерното фенерче беше изчезнало от ръката ми. Въздухът се нажежаваше. Изведнъж пространството от двете страни на Енея се замъгли и като че ли се изпълни със сражаваща се хромирана фигура — шест ръце, четири крака, размахващи се остриета — а после аз вече се хвърлях към момичето, знаейки, че е невъзможно да направя нещо навреме, но — удивително — успях да стигна до него, да го дръпна и заедно да се претърколим настрани от експлозията от горещ въздух и замъглено движение.
Предупредителният сигнал на медицинския пакет алармираше като почукване на пръсти по плоча — звук, на които е невъзможно да не обръщаш внимание. Губехме А. Бетик. Покрих Енея с тялото си и я изтеглих към андроида. Тогава започнаха експлозиите в гората зад нас.
Немес замахва с ръка, очаквайки да не почувства нищо, когато ръбът разсече мускулите и прешлените, и се смайва от плътния отпор.
Поглежда надолу. Заостреният ръб на фазоизместената й длан е стиснат от два чифта пръсти-остриета. Предмишницата й е хваната от други две остри като скалпел ръце. Грамадата на Шрайка е плътно до нея, остриетата по долната половина от тялото му почти докосват замръзналото лице на момичето. Очите на създанието са яркочервени.
За миг Немес се сепва и сериозно се ядосва, но не се тревожи. Тя дръпва ръката си и отскача назад.
Картината е точно както секунда преди това — реката в замръзналото време, празната длан на Рол Ендимион, протегната, сякаш натиска копчето на малкия лазер, андроидът, умиращ на земята, и лампичките на медицинския му пакет, замръзнали по средата на мигането си — само момичето сега е скрито от огромната грамада на Шрайка.
Немес се усмихва под хромираната си маска. Съсредоточила се е върху шията на момичето и не е забелязала приближаването на тромавото нещо в бързото време. Грешка, която няма да допусне повторно.