— Нея ли искаш? — пита Немес. — Ти също ли си пратен да я убиеш? Заповядай… стига да мога да взема главата й.
Шрайка дръпва ръцете си назад и заобикаля момичето — тръните и остриетата по коленете му се разминават с очите й на по-малко от сантиметър. Шрайка застава разкрачен между Немес и Енея.
— Аха — казва Немес, — значи не я искаш? Тогава ще трябва да я взема аз. — Жената се движи по-бързо от бързото време, прави измамно движение наляво, заобикаля отдясно и замахва надолу. Ако пространството около нея не е изкривено от изместването, инфразвуковите кънтежи биха пръснали на парчета всичко на километри разстояние.
Шрайка блокира удара. От хрома се посипват искри и мълнията се разрежда в земята. Създанието разсича въздуха там, където само допреди наносекунда е стояла Немес. Тя заобикаля изотзад и се опитва да ритне момичето с удар, който ще изкара гръбнака и сърцето му през гърдите.
Шрайка отклонява удара и отхвърля Немес във въздуха. Хромираната женска фигура е запратена на трийсет метра сред дърветата и разбива клони и дънери, които увисват във въздуха след преминаването й през тях.
Немес се блъсва в една от скалите и потъва пет сантиметра в твърдия камък. Усеща, че Шрайка се премества в бавно време, докато лети към нея, и проследява обратното изместване към звук и движение. Дърветата се чупят, пращят и избухват в пламъци. Минимечовете не регистрират сърдечен пулс или дишане, но реагират на натиска и скачат към него, стотици верижни експлозии на насочени взривове.
На гърдите си Шрайка има дълъг закривен шип. Немес е чувала всички разкази за жертвите, които създанието е набучило на тръните на своето Дърво на болката. Не е впечатлена. Изместващото й поле извива гръдния шип на Шрайка към самия него. Създанието отваря огнената си паст и изревава на ултразвуково равнище. Немес замахва с острата си ръка към шията му и го запраща на петнайсет метра в реката.
Обръща се към Енея и другите. Рол се е хвърлил върху момичето. „Колко трогателно“ — мисли си Немес и се премества в бързо време, като замразява дори бурните облаци от оранжев пламък, излизащи от сърцето на разцъфващата експлозия, където е застанала.
Скача през полутвърдата стена на ударната вълна и се затичва към Енея и приятеля й. Ще обезглави и двамата и ще запази главата на мъжа за спомен, след като предаде тази на момичето.
Немес е на метър от детето, когато Шрайка се появява от облака пара, който е бил реката, и я заобикаля отляво. Замахналата й ръка пропуска двете човешки глави на сантиметри и двамата с Шрайка се претъркалят настрани от реката, блъскайки се в друга каменна стена. Черупката на създанието хвърля искри, огромните му челюсти зейват и зъбите му се затварят около гърлото на Немес.
— Ти… сигурно… се… майтапиш… — задъхано изрича тя зад изместващата маска. Да се остави да я изгризе до смърт някакво старомодно времеизместващо се създание не влиза в плановете й за днес. Немес втвърдява дланта си в острие и я забива дълбоко в гърдите на Шрайка. Редиците зъби хвърлят искри и мълнии по покритото й с щит гърло. Тя се ухилва, усещайки как четирите пръста на ръката й проникват през бронята и черупката. Сграбчва в шепата си вътрешностите му и ги дръпва навън, като се надява да извади гадните органи, които поддържат живота на чудовището, но измъква само шепа остри като бръснач сухожилия и парченца от черупката. Но Шрайка залитва назад, размахал четирите си ръце като коси. Масивните му челюсти все още се движат, сякаш създанието не може да повярва, че не гризе части от жертвата си.
— Хайде! — казва Немес и пристъпва към нещото. — Хайде! — Тя иска да го унищожи — кръвта й кипи, както казват хората, — но все още е достатъчно хладнокръвна, за да знае, че не това е целта й. Трябва само да го разсее или обездвижи дотолкова, че да може да обезглави човешкото дете. После Шрайка завинаги ще загуби значение. Навярно Немес и другите като нея ще го запазят в зоопарк, за да се бият с него, когато им доскучее. — Хайде! — подигравателно казва тя и прави нова крачка напред.
Създанието е наранено достатъчно, за да излезе от бързо време, без да сваля изместващото си поле. Немес би могла да го унищожи спокойно, ако не е то — ако сега го заобиколи, чудовището може да се измести в бързо време зад нея. Тя го последва в бавно време, за да спести енергия.
— Господи! — извиках аз, вдигайки поглед от мястото, където се бях хвърлил върху Енея. Тя наблюдаваше изпод закрилата на ръката ми.
Всичко ставаше едновременно. Аларменият сигнал на медицинския пакет на А. Бетик пищеше, въздухът беше горещ като полъх от ядрена пещ, гората зад нас експлодираше в пламъци и тътен, трески от дървета се сипеха от свръхнажежената пара, изпълнила въздуха над нас, реката изригваше в гейзер от пара и изведнъж Шрайка и хромираната женска фигура се биеха на по-малко от три метра от нас.