Енея не обърна внимание на битката и изпълзя от убежището на тялото ми, дращейки по калната земя, за да стигне до А. Бетик. Плъзнах се след нея, наблюдавайки хромираните петна, които се хвърляха и замахваха едно към друго. Статично електричество хвърчеше от двете фигури и се разреждаше в скалите и опустошената земя.
— Сърдечен масаж! — извика момичето и започна да обдишва А. Бетик. Скочих от другата страна и проверих датчиците на пакета. Андроидът не дишаше. Сърцето му беше спряло преди половин минута. Бе загубил прекалено много кръв.
Нещо сребристо и остро се понесе към гърба на Енея. Понечих да я дръпна, но преди да стигна до нея друга металическа фигура пресрещна първата и въздухът избухна от екота на метал, сблъскал се в метал.
— Дай на мен! — извиках аз и я дръпнах край тялото на андроида, опитвайки се да я скрия зад себе си, докато се занимавам с обдишването. Лампичките на медицинския пакет показваха, че усилията ни са постигнали напомпване на кръв към мозъка на А. Бетик. Дробовете му поглъщаха и изхвърляха въздух, макар и не без наша помощ. Продължавах да го масажирам, хвърляйки поглед през рамо към двете фигури, които падаха, търкаляха се и се сливаха с почти свръхзвукова скорост. Въздухът миришеше на озон. Около нас се носеха въгленчета от пламтящата гора, парни облаци се вихреха и съскаха.
— Следващата… година… — надвика тътена Енея, тракайки със зъби въпреки обливащата ни в пот жега, — ще… прекараме… ваканцията… някъде… другаде.
Вдигнах глава и я погледнах. Помислих си, че е полудяла. Очите й блестяха, но не съвсем безумно. Поне това беше моята диагноза. Медицинският пакет изцвърча тревожно и аз продължих масажа.
Зад нас се разнесе внезапна експлозия, ясно доловима над пращенето на пламъците, съскането на парата и сблъсъка на метал. Обърнах се да погледна през рамо, без да преставам да масажирам А. Бетик.
Въздухът искреше и там, където допреди миг се бяха сражавали двете неясни петна, стоеше само една хромирана фигура. После металическата повърхност се замътни и изчезна. Там стоеше жената от скалата. Беше съвсем спокойна, дори косата й не бе разрешена.
— А сега — рече тя, — докъде бяхме стигнали? После спокойно тръгна напред.
В онези последни секунди на битката не е лесно да държи сфинксовия капан на място. Немес използва цялата си енергия, за да отблъсне бръмчащите остриета на Шрайка. Все едно да се бие с няколко въртящи се перки едновременно. Била е на планети, на които въздухолетите се задвижват с перки. Два века преди това е убила Консула на Хегемонията на такъв свят.
Сега тя отблъсква въртящите се ръце, без да откъсва поглед от пламтящите червени очи. „Твоето време отмина“ — мисли си тя, когато разкъсаните им от изместването ръце и крака се размахват и блокират удари като невидими коси. Пресягайки се през по-слабо фокусираното поле на нещото, тя хваща една от ставите на горния му чифт ръце и разкъсва тръни и шипове. Ръката пада, но петте скалпела на долната му длан се забиват в корема й, опитвайки се да я изкормят през полето.
— Е де, е де — казва Немес и рита десния крак на Шрайка. — Не бързай толкова.
Шрайка залита и в този миг на уязвимост тя измъква сфинксовата карта от лентата на китката си, плъзва я през петнаносекундния отвор в изместващото се поле в дланта си и я забива на един от шиповете, стърчащи от шията на Шрайка.
— Това е всичко — извиква Немес и отскача назад, премества се в бързо време, за да отблъсне опита на чудовището да се освободи от картата, и я активира като си представя червен кръг.
Отскача още назад, когато се задейства хиперентропийното поле, и праща размахващото ръцете си създание пет минути напред в бъдещето. Докато полето съществува, Шрайка не може да се върне.
Радамант Немес излиза от бързото време и сваля полето. Вятърът — макар свръхнажежен и пълен с въглени — приятно я разхлажда.
— А сега — казва тя, наслаждавайки се на гледката на двата чифта човешки очи, — докъде бяхме стигнали?
— Давайте! — извиква капрал Кий.
— Не мога — отвръща де Соя от пулта за управление. Пръстът му е на тактическия омниконтролер. — Повърхностна вода. Парна експлозия. Ще убие всички. — Мониторите на „Рафаил“ показват всеки отклонен ерг енергия, но от това няма никаква полза.
Кий намества ларингофона си, включва го на всички канали и започва да предава по теснолъчевия, като се уверява, че е насочен към мъжа и момичето, а не към напредващата жена.