За мое удивление медицинският пакет все още работеше. Светлините се промениха от червени в кехлибарени, докато продължавахме да напомпваме кръв към мозъка и крайниците на А. Бетик и отново да вдъхваме в него живот. Турникетният ръкав бе стегнат. Когато видях, че А. Бетик почва да диша, вдигнах очи към приклекналото от другата му страна момиче и попитах:
— Сега какво?
Зад нас се разнесе тих взрив. Обърнах се и видях как Шрайка изниква във въздуха.
— Мили Боже — прошепнах аз.
Енея поклати глава. Виждах мехурите от изгарянията по устните и челото й. Бяха изгорели кичури от косата й и ризата й бе цялата в сажди. Иначе изглеждаше добре.
— Няма нищо — рече Енея. — Всичко е наред. Изправих се и се обърнах към Шрайка със свити юмруци. Нека мине през мен, по дяволите!
— Всичко е наред — повтори Енея и ме дръпна. — Няма да ни направи нищо. Всичко е наред.
Приклекнахме до А, Бетик. Миглите на андроида потрепнаха.
— Пропуснах ли нещо? — дрезгаво прошепна той. Не се засмяхме. Енея докосна синьокожия мъж по бузата и ме погледна. Шрайка стоеше там, където се бе появил — покрай червените му очи се носеха горящи въгленчета и по черупката му се стелеха сажди.
А. Бетик затвори очи и датчиците отново започнаха да премигват.
— Трябва да му осигурим сериозна помощ — прошепнах на Енея, — или ще го загубим.
Тя кимна. Стори ми се, че прошепна нещо в отговор, но не говореше нейният глас.
56.
Отец-капитан де Соя е изненадан, когато те най-после отговарят по общия канал. Не е смятал, че архаичният им инфотерм е способен да предава по тесния лъч, който корабът е насочил към тях. Получава се дори визуален сигнал — размазаното холографско изображение и покритите със сажди лица увисват над главния монитор.
Капрал Кий поглежда към де Соя и възкликва:
— Мамка му, отче!
— Прав си — отвръща йезуитът, после казва на двата образа: — Аз съм отец-капитан де Соя от мирския кораб „Рафаил“…
— Помня те — прекъсва го момичето. Де Соя разбира, че корабът предава холо-изображения и те могат да го видят — несъмнено миниатюрно призрачно лице над римска якичка, висящо над инфотерма на китката на мъжа.
— И аз те помня. — Това е единственото, което може да каже де Соя. Търсенето му е било дълго. Той поглежда към тъмните очи и бледата кожа под саждите и изгарянията. Толкова близо…
Образът на Рол Ендимион заговаря:
— Кой беше това? Какво беше това?
Отец-капитан де Соя поклаща глава.
— Не знам. Името й бе Радамант Немес. Беше назначена при нас само преди няколко дни. Каза, че служела в новия легион, които подготвят… — Йезуитът млъква. Цялата информация е секретна, а той разговаря с врага. Де Соя поглежда към капрал Кий и в леката му усмивка вижда положението им. Така или иначе, те са вече обречени. — Каза, че служела в новия легион от войни на Мира — продължава той, — но мисля, че това не е вярно. Струва ми се, че тя не беше човек.
— Да — отвръща образът на Рол Ендимион. Лицето изчезва за миг от инфотерма и после се връща. — Приятелят ни умира, отец-капитан де Соя. Можете ли да ни помогнете с нещо?
Отец-капитанът поклаща глава.
— Не можем да ви качим тук. Създанието Немес взе спускателния ни кораб и блокира дистанционния автопилот. Не можем дори да се свържем с него. Но ако успеете да стигнете до него, там има автохирург.
— Къде е той? — пита момичето.
Капрал Кий се навежда в холополето.
— Радарът ни показва, че е на около клик и половина на югоизток от вас — казва той. — Сред хълмовете. Замаскиран е с някакви боклуци, но ще го намерите. Ще ви насочваме.
Рол Ендимион казва:
— Вашия глас чух по инфотерма. Вие ни казахте да отидем при скалите, нали?
— Ами да — отвръща Кий. — Бяхме отклонили всичко към корабната тактическа огнева система — тоест около осемдесет гигавата, които можехме да прекараме през атмосферата, — но водата на повърхността би се превърнала в пара и би убила всички ви. Скалите изглеждаха най-добрата възможност.
— Тя ни притисна тук — с крива усмивка казва Рол.
— Такава беше идеята — отвръща капрал Кий.
— Благодаря ви — казва Енея.
Кий кимва и се отдръпва от холополето.
— Както каза капралът — продължава отец-капитан де Соя, — ще ви помогнем да намерите спускателния кораб.
— Защо? — пита размазаният образ на Рол Ендимион.
— И защо убихте собственото си създание?
— Тя не беше мое създание — поклаща глава де Соя.
— Тогава на Църквата — настоява Рол. — Защо?
— Надявам се, че не е била и създание на Църквата — тихо отвръща де Соя. — Ако е така, моята Църква се е превърнала в чудовище.