— Брон Ламия е имала сексуално сношение с една мерзост — изтътва кардиналът. — С киборг. Клонингово човешко създание, чийто разум е бил изкуствен интелект, обитаващ Техноцентъра. Спомняте ли си историята и забранената поема?
Отец де Соя премигва. Възможно ли е да са го довели тук във Ватикана, за да го накажат за това, че е чел „Песните“, когато е бил дете? Та той е изповядал греха си преди двайсет години, изпълнил е наложеното му изкупление и никога не е препрочитал забранената творба. Йезуитът се изчервява. Кардинал Лурдъсами се подсмихва.
— Няма нищо, синко. Всички в Църквата са извършили този грях… Любопитството е прекалено силно, привличането на забраненото е прекалено мощно… Всички сме чели забранената поема. Спомняш ли си, че жената Ламия е имала плътски връзки с киборга на Джон Кийтс?
— Смътно — отвръща де Соя, после припряно добавя: — Ваше преосвещенство.
— А знаеш ли кой е бил Джон Кийтс, синко?
— Не, Ваше преосвещенство.
— Бил е дохеджирски поет — с тътнещия си глас обяснява кардиналът. — А жената от богохулствената поема — Брон Ламия — не само имала сношение с мерзкия киборг, но и родила детето на онова създание.
Де Соя вдига вежди.
— Не знаех, че киборгите… Искам да кажа… Мислех си, че са били… хм… Кардинал Лурдъсами пак се подсмихва.
— Че са били стерилни ли? Като андроидите? Не… Гнъсните ИИ са клонирали човека. И това същество оплодило тази Евина щерка.
— Момичето, чието изображение се носи пред вас, е това дете, капитане — намесва се адмиралът. — След като мерзкият киборг бил унищожен, Брон Ламия го родила на Хиперион.
— Тя не е била съвсем… човек — прошепва кардинал Лурдъсами. — Макар тялото й… бащата… киборгът на Кийтс… да е бил унищожен, неговата ИИ личност се е съхранила в шунта на Шрьоновата й верига.
Адмирал Маръсин също се навежда по-близо, сякаш тази информация е само за трима им, и тихо казва:
— Ние смятаме, че още преди да се роди, детето е общувало със затворената в онази Шрьонова верига личност на Кийтс. Почти сме сигурни, че този… зародиш… е бил във връзка с Техноцентъра, посредством киборговата личност.
Де Соя потиска порива си да се прекръсти. Прочетеното от него, заповедите и вярата му са го научили, че Техноцентърът е бил въплътено зло, проста най-живата проява на Сатаната в съвременната човешка история. Унищожаването на Техноцентъра било спасение не само за обсадената Църква, но и за самото човечество. Де Соя се опитва да си представи какво би могла да научи от прекия контакт с онези безплътни, бездушни интелекти неродената човешка душа.
— Детето е опасно — прошепва кардинал Лурдъсами. — Макар Техноцентърът да е бил изгонен от Падането на телепортаторите, макар Църквата вече да не позволява бездушните машини да имат истински интелект, това дете е програмирано като оръдие на онези паднали ИИ… оръдие на Сатаната.
— Говорите, сякаш все още е жива — внезапно уморен казва де Соя. — И все още е дете.
— Тя е жива — казва кардиналът. — И все още е дете.
— Криогенен сън?
— На Хиперион има Гробници на времето — изтътва Лурдъсами. — Една от тях — онази, наречена Сфинкса, която може би си спомняте от поемата или от църковната история — е била използвана за портал през времето. Никой не знае как функционира. За повечето хора тя изобщо не работи. Това момиче е изчезнало в Сфинкса преди двеста шейсет и четири стандартни години. Тогава знаехме, че е опасно за Мира, но пристигнахме с няколко дни по-късно. Имаме достоверна информация, че то ще се появи от онази гробница след по-малко от един стандартен месец… все още като дете. Все още смъртно опасно за Мира.
— Опасно за Мира… — повтаря де Соя. Не разбира нищо.
— Негово светейшество е предвидил тази опасност — изтътва кардинал Лурдъсами. — Преди почти три века нашият Господ разкрил на Негово светейшество заплахата, която представлява това клето дете, и сега Светият отец се е заел да се справи с опасността.
— Не разбирам — признава отец-капитан де Соя. Холосът вече е изчезнал, но той все още вижда в ума си невинното лице на детето. — Как може това малко момиченце да е опасно… тогава или сега?
— Като оръдие на Техноцентъра, тя ще е вирус в Христовото тяло. Негово светейшество получил откровение, че момичето ще притежава сили… сили, които не са човешки. Една от тях ще е силата да убеждава вярващите да оставят светлината на Божиите учения, да заменят спасението със служба на Сатаната.
— И какво искате от мен, Ваше преосвещенство? Адмирал Маръсин му отговаря с висок глас, който го стряска след тихия разговор и шепот.