— От този момент — изръмжава военният — вие сте отстранен от поста си във флотата. От този момент сте назначен да откриете и върнете това дете… това момиче във Ватикана.
Изглежда, кардиналът долавя блясък на безпокойство в очите на йезуита, защото кротко избоботва:
— Синко, да не би да се страхуваш, че на детето може да му се случи нещо?
— Да, Ваше преосвещенство. — Де Соя се чуди дали това признание няма да го лиши от службата му.
— Бъди сигурен, сине мой, че никой в папския двор… никой в Мира… няма намерение да навреди на това малко момиченце. Всъщност Светият отец ни нареди… нареди ти… да направиш своя втора по важност задача да не допуснете с детето да се случи нещо.
— Първата ви задача — казва адмиралът — е да го върнете тук… на Пацем. В мирското командване тук във Ватикана.
Де Соя кимва и преглъща. Основният въпрос в главата му е „Защо аз?“
— Да, сър. Разбирам.
— Ще получите диск с папските пълномощия — продължава адмиралът. — Можете да изисквате всякакви материали, помощ, връзки или персонал, които са в състояние да ви осигурят местните мирски власти. Имате ли някакви въпроси в това отношение?
— Не, сър. — Гласът на де Соя е твърд, но главата му е замаяна. Дискът с папските пълномощия му дава по-голяма власт от тази на планетарните мирски губернатори.
— Ще бъдете прехвърлен в системата на Хиперион още днес — продължава адмирал Маръсин със същия енергичен властен глас. — Капитан Уу?
Военният помощник пристъпва напред и подава на де Соя червен диск-папка. Отец-капитанът кимва, но мислено извиква: „В системата на Хиперион още днес… Архангелският куриерски кораб! Пак ще умра! Болката. Не, Господи, мили Боже. Не може ли да ме отмине тази чаша?“
— Ще имате най-новия ни и усъвършенстван куриерски кораб, капитане — казва Маръсин. — Той е подобен на онзи, с който пристигнахте в системата на Пацем, освен че носи шестима пътници, въоръжен е на равнището на предишния ви фотонен кораб и разполага с автоматизирана система за възкресение.
Автоматизирана система за възкресение? На машина ли е поверено тайнството?
Кардинал Лурдъсами го потупва по ръката.
— Роботизираната система е осъдителна, сине мой. Но корабът може да те отведе на места, където Мирът и Църквата не съществуват. Не можем да те лишим от възкресение, просто защото си извън обсега на Божиите слуги. Бъди уверен, синко, че лично Светият отец благослови тази апаратура за възкресение и я дари със същите свещени свойства, които има истинската възкресителна меса.
— Благодаря, Ваше преосвещенство — промълвява де Соя. — Но не разбирам… места извън обсега на Църквата… Не казахте ли, че ще пътувам до Хиперион? Никога не съм бил там, но си мислех, че тази планета е член на…
— Тя принадлежи към Мира — прекъсва го адмиралът. — Но ако не успеете да заловите… да избавите това дете… ако поради някаква непредвидена причина се наложи да го последвате на други светове, в други системи… решихме, че е най-добре корабът да разполага с автоматизирана възкресителна ясла за вас.
Де Соя покорно и смутено свежда глава.
— Но очакваме да намерите детето на Хиперион — продължава адмирал Маръсин. — Щом пристигнете на планетата, ще се представите и ще покажете диска с папските пълномощия на командира на сухопътните войски Барнс-Авне. Командирът отговаря за дислоцираната на Хиперион бригада швейцарски гвардейци и при пристигането си вие ще поемете командването й.
Де Соя премигва. „Да командвам бригада швейцарски гвардейци? Та аз съм капитан на фотонен кораб! Не мога да различа пехота от кавалерия!“
Адмирал Маръсин се подсмихва.
— Ние разбираме, че това малко излиза извън обичайните ви задължения, отец-капитан де Соя, но бъдете уверен, че командният ви статус е наложителен. Командир Барнс-Авне ще продължи да командва сухопътните сили, но е абсолютно необходимо всички ресурси да се насочат към спасяването на това дете.
— Какво ще стане с… Казвате, че не знаем името й? На момичето, искам да кажа.
— Преди да изчезне — изтътва кардинал Лурдъсами, — самата тя се е наричала Енея. А що се отнася до това какво ще стане с нея… отново те уверявам, синко, възнамеряваме да й попречим да пренесе вируса си в тялото Христово в Мира, но ще го сторим, без да й навредим. Всъщност нашата мисия… твоята мисия… е да спаси безсмъртната душа на момичето. Светият отец лично ще се погрижи за това.
Нещо в гласа на кардинала кара де Соя да разбере, че срещата е завършила. Отец-капитанът се изправя, усещайки замайването от възкресението. „Днес трябва отново да умра!“ Макар да изпитва радост, той чувства, че му се плаче.